със сигурност, това беше един от българските радиолюбители, чието име трябваше да видим в списъка на най-допринеслите ...
уви, като гледам предложенията - никой не се бе сетил за него !
Дядо Петър бе великолепен и много деликатен човек с добро чувство за хумор. Отличен телеграфист, член на FOC (First Class CW Operators' Club), основател на българският LZ CW CLUB и дългогодишен негов ръководител, великолепен графичен дизайнер, подпомогнал много радиолюбителски графични проекти, радиожурналист, поддържащ DX рубрика в предаванията на радио България...
Отиде си изключителен човек и радиолюбител. По някакъв фантастичен начин оказвал се многократно в центъра на невероятни истории (повечето свързани с радиолюбителството), които разказваше безкрайно увлекателно. Истински First Class Operator (много сериозно се отнасяше и ценеше членството си във FOC), когото уважаваха най-известните радиолюбители в света (виждал съм го с очите си във Фридрихсхафен). Благодарен съм на съдбата за четирите години през които работихме заедно. LZ1AF TU . .
Този Човек беше мой голям Приятел,
постоянно се чувахме и се уважавахме много.Страхотни увлекателни истории ми е
разказвал от младите си години като радиолюбител.Много стойностен човек,уважаван и от
много чуждестранни радиолюбители ! Ще ми липсва !
Почивай в мир бай Димитре!
161 ! Румен
Стойностен човек,благороден и чрез него и предаването му по радио София ни познаваха по целия свят.
Почивай в мир,вечна памет и мир на душата му.Бог да го прости.
LZ1DX NED
Почивай в мир, Дедо Петре! Лек път в небесния ефир!
"Безжичният телеграф не е труден за разбиране. Обикновеният телеграф прилича на много дълга котка. Дърпате опашката в Ню Йорк и тя измяуква в Лос Анджелис. Безжичният е същото нещо, но без котката."
А.Айнщайн
Прекрасен радиолюбител, оператор, конструктор и ЧОВЕК. Опустя 3527 кхц. честотата на телеграфния клуб без мелодичната телеграфия на дядо Петър. Почивай в мир приятелю !
LZ1DJ Коста.
Бях ученик в 6 клас - 1961г. Цялата махала се беше запалила да прави детекторни приемници. По едно време се чу, че в Двореца на пионерите има кръжок по радиолюбителство. С няколоко приятели взехме малкото трамвайче и тичайки се втурнахме в двореца, като разгорещени се вмъкнахме в стаята на кръжока. В стаята седяха двама непознати (Николай Нанков LZ1BN и Сашо Дърводелски LZ1N?) които за нула време ни охладиха ентусиазма. Казаха, че трябва да си носим бележниците от училище , но по принцип вече е късно за записване и няма свободни места. Бях отчаян и вечерта в къщи се оплаках. Майка ми тогава работеше в Радио София и се сети , че познава един много симпатимчен младеж радиолюбител, който води радиолюбителската рубрика за чужбина и ще го попита как се става радиолюбител. След няколоко дни майка ми ми каза да отида пак в Двореца и да търся Нанков и да кажа, че Димитър Петров ме праща!!! Така започна моят радиолюбителски път - с протекция от Дядо Петър.
Някъде през 1962-64 г. в сп. Радио и Телевизия излезе едно прекрасно есе - "Една нощ в етера" ( или нещо подобно) - поетичен разказ от Д.П. за една нощ на станцията. Ако го намерите, непременно го прочетете.
Дядо Петре, надявам се, че си в радиолюбителския рай с трансивърче и морзов ключ до теб.
С благодарности,
Твое протеже, Чавдар LZ1AQ
Благодарен съм на съдбата, че пътищата ни пресече,
професионално работата ни спореше, а в почивките на цигара,
на сладка приказка на тема хамска за връзки телеграфни времето летеше,
разбира се разговора и за радиостанции се въртеше и първенец ICOM 751A беше....LZ1AF TU....
Беше изключително интелигентен, мъдър и добър човек. Внасяше респект сред приятелите си, а те бяха толкова много. Димитър допринесе изключително много за развитието на радиолюбителството в България. Обожаваше CW и показваше в ефира висока класа. Затова имаше уважението на оператори от цял свят.