forum.bfra.bg

Здравейте,

Попаднах на тази схема на стабилизиран изправител /схема 2/:

http://www.kn34pc.com/construct/lz2wsg_tzu.html

или като втори вариант:

http://cqham.ru/un7gm_stb.htm

Имам желание да сглобя захранващ блок с тороидален траф за стационарно ползване и мощност на трафа 350-400 вата /намерих добри оферти от "Унитраф"/. Радиото е FT897.
Въпроса ми е за ваши мнения относно схемата и дали 15 волта на вторичната намотка на трафа ще са достатъчни или да задам по-висок волтаж.

Благодаря ви и 73

Погледнах втората схема и изглежда добре. 15V е подходящо, в предвид че след изправяне ще се качи около 1.4 пъти при добра филтрация и схема грец след трансформатора. При по-високо напрежение на вторичната намотка ще има по-голям пад върху регулиращите транзистори а това води естествено до по-голяма разсейвана мощност от тях.
Липсва защита по ток, силно те съветвам да я предвидиш, спестява главоболия и пари при повреди в трансивъра.
Корекция, в първата схема има ограничаване на тока (краткоаременно пропадане на напрежението на изхода при пркъеминаване на зададената гранична стойност на тока), което е добре.
Но, аз по скоро бих се ориентирал към максималнотокова защита с гляма времконстанта след задейсиване или дори пълно отпадане на напрежението, а не към ограничаване. Но това са нюанси....
100 uF след греца със сигурност са малко да обезпечат малко вътрешно съпротивление на източника при 100W SSB, бих сменил стойността на 2200 uF ила дори на 10000 uF, последната вече с плавен заряд по възможност.

Успех!

lz1hst написа:Погледнах втората схема и изглежда добре. 15V е подходящо, в предвид че след изправяне ще се качи около 1.4 пъти при добра филтрация и схема грец след трансформатора. При по-високо напрежение на вторичната намотка ще има по-голям пад върху регулиращите транзистори а това води естествено до по-голяма разсейвана мощност от тях.
Липсва защита по ток, силно те съветвам да я предвидиш, спестява главоболия и пари при повреди в трансивъра.
Корекция, в първата схема има ограничаване на тока (краткоаременно пропадане на напрежението на изхода при пркъеминаване на зададената гранична стойност на тока), което е добре.
Но, аз по скоро бих се ориентирал към максималнотокова защита с гляма времконстанта след задейсиване или дори пълно отпадане на напрежението, а не към ограничаване. Но това са нюанси....
100 uF след греца със сигурност са малко да обезпечат малко вътрешно съпротивление на източника при 100W SSB, бих сменил стойността на 2200 uF ила дори на 10000 uF, последната вече с плавен заряд по възможност.

Успех!

Благодаря за включването по темата.
Естествено, остворен съм към съвети за други схеми. Не се бях замислял за тези защити по ток и напрежение. Ако има някоя изпробвана и добра друга схема с тези защити - ще се радвам да я видя и изпълня. Решил съм да заложа на масивни радиатори, за да няма вентилатор.
Лек и спорен ден,
73
Марин

Да се коригирам-и втората схема има защита по ток, за мен не беше видн в началото.
Но на мен не ми харесва, че е реализирана при голямо усилване, което.я прави неустойчива донякъде. Т.нар. FOLD BACK според мен не е подходяща за SSB, при кратки сработвания не се усеща че нещо се случва, а радиото криви ли криви на предаване.
Ще погледна из нета за нещо, което за мен би било по-подходящо като защита.
Всичко това си е мое мнение, разбира се.
Радвам се, когато някой захване да тври нещо самичък и иска да експериментира.
Отново, успех с начинанието.
73

Има тема по твоя въпрос в cqham.ru:
http://www.cqham.ru/forum/showthread.ph ... 0%ED%E8%FF

От 15 години използвам захранване направено по тази схема: http://tranzit.dir.bg/load.php?id=JAiEu ... aaS2017282
Не съм открил топлата вода, събрано е от няколко източника. Сега я нарисувах по памет, възможно е да има някои разлики. Ако представлява интерес ще отворя кутията и ще я сверя с реалното изпълнение.
Трансформаторът ми е 220/20 V, 12,5 A, вероятно поради това при натоварване изходът малко "кляка". Имах такъв наличен качествен фабричен трансформатор, иначе бих го навил за 20 А.
Включва се от ключа, филтровият електролит се зарежда с понижено напрежение и след 3-4 секунди натискам бутона, релето задейства и шунтира резистора във веригата на първичната намотка. Разбира се би могло да се направи и автоматично при достигане на определено напрежение релето да сработва, но не ми се занимаваше, а и не виждам особен смисъл.
Транзисторите са на общ радиатор, но са изолирани. Някъде четох че се препоръчва корпусът на устройството да е изолиран от изхода за да не влизат смущения.
Изравнителните резистори в емитерните вериги са навити със съпротивителен проводник (от изгорял нагревател на електрическа печка), не намерих подходящи по мощност стандартни.
Регулаторът е за 15 V, но с пада върху транзисторите на изхода все пак има около 13,5 V.
Типът на тиристора на помня, но трябва да е бързодействащ за да отпуши достатъчно бързо и шунтира изхода за да предпази товара от пренапрежение при пробив на транзистор докато изгори предпазителят във вторичната верига. Досега веднъж се е случвало да изгори предпазител, така и не разбрах от какво, всички елементи си бяха изправни. Възможно е просто нещо да беше дало накъсо при преместване на кутията - монтажът ми вътре не е повод за особена гордост Делителят трябва да се сметне за отпушване на тиристора при например 15 V, или колкото решиш за защита на апаратурата. При мен доколкото помня беше на 14,5 V. Разбира се единият резистор е по-удобно да е тример.
Добре е да има разрядни резистори паралелно на електролитите, или поне на изходния. Входният се разрежда през релето докато то изключи, изходният разрежда и през товара ако предварително не си изключил станцията.
Има и вентилатор който се пуска автоматично от термистор залепен на радиатора, той също спомага за разреждане на електролитите, ако работи в момента на изключването.
Двата прибора всъщност са един миливолтметър който се превключва с бутони в режим ампермер или волтмер. Даже ампермерът е с два обхвата защото нормален товар 1-2 А (приемникът или режим QRP) не се хваща на обхват 20А. Това са подробности, затова не съм ги начертал, давам само идеята.
Всъщност като се изключат антените това е единственото нещо в шака което съм правил и мога да кажа че ми прави удоволствие да го използвам. Благородно завиждам на "старите ламби" които са събрали DXCC на саморъчно сглобен трасивър, но аз не съм нито толкова майстор, нито имах време за такива конструкторски подвизи.

Привет,

Включвам се малко късно, но надявам се навреме От схеми много не разбирам, та няма да задълбавам, но според мен ако ще изправяш напрежението с грец трафа трябва да дава поне 17-18 волта. Сметката е проста - 0.7V на всеки преход, а ти ще имаш 2 на греца и 1 на регулиращия компонент -> общо 2.1V. Ако искаш да постигнеш напрежение 13.6V на входа трябва да имаш 13.6+2.1 = 15.7V и това в случай, че няма активна стабилизация .. а стабилизиращите схеми, съм чувал, че се нуждаят от разлика, по-голяма от пада в регулиращия елемент, за да работят.

73!
Веско.

lz5vk написа:... Сметката е проста - 0.7V на всеки преход, а ти ще имаш 2 на греца и 1 на регулиращия компонент -> общо 2.1V...

здравейте !
внимателно ... това са напрежения в права посока, дадени за 50% от номиналния ток. пусне ли диодът 25А (колкото ще иска това FT-897), падът върху всеки преход може и до 1V5 да нарастне.
като цяло идеята за такъв тип стабилизатор НЕ е впечатляваща ! нямам предвид само това, което Веско LZ2WSG е написал най-долу във въпросната публикация : (цитирам по памет) "да разбутаме старите чаркове, за да направим нещо, което може би ще ни послужи ..." но едно е, ако ще искаме 4-5А, съвсем друго - ако е 5 пъти повече. времето за реакция на този тип стабилизатори не е завидно. нищо лично към KD503 или 2N3055, но годината е 2014 и елементната база не е това, което беше през 90-те има много по-качествени компоненти и бариерите по държавните граници са много по-ниски.
както отбеляза LZ1HST - стойността на електролита след греца е важно нещо за токове, по-големи от 5А. оттам следва "мек старт", за да пазим диодите в моста на Гретц при пуск, защитите по ток, пренапрежение, бързите предпазители и т.н.
както се казва - схеми много ... прост пример - на последната страница в ръководството за експлоатация на всяко хамско захранване на KENWOOD има принципната схема на устройството. дали ще е PS-30, PS-50, PS-60 или междинните им версии ...
накрая идва ред и на сечението и връзките по линията. от жиците на трафа, до кабелите към радиото - всеки участък, всеки компонент, всяка връзка от силовата верига трябва да осигурява максималния ток, за да няма чуденки "къде се губят тези 300mV и къде онези 400". та в този смисъл - диоди за 30А се предлагат много, но не всички от тях имат сечение на изводите дори за 10А. тъй чеееее като избираме, освен цената е добре и други неща да оглеждаме. PB3006-E3/45 или RURG3060 съществено отстъпват в това отношение на 1N1184A. в случай, че са избрани единични диоди в пластмасов корпус от типа P600 - желателно е изводите им да не се скъсяват максимално.
73 и успех !
Любо

Здравейте,
Да добавя и аз нещо от скромния си опит:
1. Използването на Грец според мен не е много желателно, защото предполага траф на работното напрежение и с работния ток. По-добра (според мен) идея е да се използва двупътно изправяне с два диода и траф със средна точка. Това води до два пъти по-малък ток в трафа (и диодите). Бонус е факта, че може да се ползват два стандартни трафа с по-малка мощност, свързани паралелно на 220V и последователно на 15V. Другият бонус е, че по този начин стартовият ток е по-малък. Напрежението след изправителя трябва да е около 16V под товар. Знам, че при 25A/13V това прави 75W разсеяни от радиатора, но по-добре е да има известен запас.
2. Изправител - според мен най-удачно е използването на модули на Semicron или подобни. Все пак те са предназначени точно за това и спокойно понасят претоварване по ток в пъти за кратко време (заряд на кондензатори).
3. Мощни транзистори - KD503 са превъзходни за случая (не се отнася за 2N3055, произведени след 1985). Има разбира се и други решения, но тези са най-евтини и достъпни. Освен това са дуракоустойчиви. Аз използвам простото правило - по 4-5А на транзистор, т.е. за захранване на радио минимум 5 бр., а най-добре 6. "Времето за реакция" на стабилизатора не се определя от типа на регулиращите транзистори. Използването на резистори за изравняването на токовете е задължително, но вече почти навсякъде има резистори 0.1ом/10W.
4. Защити - по ток и напрежение. При претоварване по ток схемата трябва да осигури изключване на изправителя. Не е удачно използване на токоограничение - това ще доведе до протичане на максималния ток през товара за неопределено време ако нещо дефектира.

Надявам се да съм бил полезен.

73!

Моето скромно мнение е, че не е препоръчително да се ползва схема грец при захранващи блокове използвани за радиостанции. Трябва, да се използва двупътно изправяне с два диода и средна точка в трансформатора. Греца има свойството, да пуска смущения с удвоена мрежова честота към радиото. А и радиото на предаване връща някакви малки смущения към него и той си ги генерира както ще, и се получават вредни смущения като цяло и човек се чуди. Уж всичко е добре направено и изпипано пък. Друг важен момент след изправителя и на изхода на устройството задължително се слага кондензаторна батерия от няколко кондензатора. 1нф. 10нф. 100нф. 1мф. Тяхната цел е да шунтират високочестотните смущения идващи на предаване. Да не забравяме високочестотните смущения, които произвежда всеки трансивер. Ако не са добре шунтирани може на предаване направо да се самовъсбуди стабилизатора Особенно важи са серията стабилизатори 78хх. Това съм го виждал на практика. Особенно важи за ръчно направените апаратури, стъпала. Изправителните диоди също е задължително, да се запаралелят с по един кондензатор мисля 10нф или 22нф се слага. Среща се често в фабричните изделия и може да се види точната стойност. За стойноста на филтриращия кондензатор изградил съм си моя сметка. Малко е дърварска но действа безотказно. По 4700мф на ампер. Ако ще дърпаш 10А и повече капацитета трябва да е минимум 47000мф и повече. За да няма пад на напрежението. Задължително разбира се, такъв капацитет се свързва през токоограничаващ резистор и се слага гасящ резистор. Както вече е описано, и комутиращо реле което включва електрониката след зареждането на кондензаторната батерия през резистора. Това от моя скромен опит, дано съм полезен с нещо.
Иван 73!