Spomeni za LZ1KBU

Историята на радиолюбителството в България.
lz1fj
Мнения: 212
Регистриран на: 19 авг 2008, 11:47
Местоположение: Sofia

Spomeni za LZ1KBU

Мнение от lz1fj » 21 авг 2008, 12:29

Засега пиша само по памет, възможни са неточности. През март 1965 официално бе открита личната ми любителска радиостанция LZ1FJ (пробни радиовръзки не само с LZ правех веднага след получаване на разрешителното, от 26.11.1964, а и преди това). Бях ученик (или както ни титулуваха тогава – курсист) последна година – IV курс в Техникума по дървообработване и вътрешна архитектура (ТДВА) в София. Предстоеше ми държавен изпит. От няколко години бях радиолюбител – слушател LZ1-A-284 и оператор на LZ1KPG. В LZ1KPG и в ТСЕ се запознах с най-ентусиазираните по изграждането на LZ1KBU – млади радиолюбители, ученици (в ТСЕ и тях ги наричаха курсисти). Те всички през 8–9 месечния период, когато бяхме заедно, си изкараха слушателски номера (приблизително от LZ1-A-313 докъм LZ1-A-322 ?). Това бяха Красимир (Красо, Краси) Тошев Христов от Враца (по-късно LZ2GJ), Цветослав (Цуни) Недков Цеков от Мездра, Панайот (Паната) Асенов Данев от София (SWL LZ1-A-317, по-късно LZ1US), Стефан (LZ1-A-318, по-късно завършил ВМЕИ в Габрово), Пеню (?) – може би от Търговище ?, Мишо…от София, Здравка Бучкова (LZ1ZQ), но имаше и още. Дали и преди това е била откривана и след това – закрита LZ1KBU? По-вероятно – не, но идеи за откриване е имало преди това (с главен инициатор завършилият ТСЕ Сашо LZ1UJ, по-късно с личен повиквателен знак в ГДР, още по-късно – DK4JN, професор в Германия). Това могат да кажат Паната, Красо и другите. Аз бях потърсен заради придобития ми опит при радиовръзки на телеграфия и поради официалното ми разрешително за работа като LZ1FJ – това даваше възможност до оформянето на документи и откриването на LZ1KBU да се правят пробни връзки не само с LZ, а и с чужбина, като се ползва моя инициал. Според строгия тогавашен закон и това не беше много редно, но нейсе…Контролът върху любителските радиостанции тогава беше много строг; сравнение между контрола тогава и (доколкото въобще го има) сега не може да стане – това са несъизмерими величини. За излизане с части от килохерца извън любителския обхват много станции биваха временно закривани – коя за 3 м., коя за 6 м., а по-“редовните” – и за година. Особено трябваше да се внимава в началата на 3,5 и 7–мегахерцовите бандове, където съвсем близо имаше служебни, включително и на авиацията радиомрежи, от чиито оплаквания пред МВР и др. инстанции доста радиолюбители си бяха изпатили. Ръководството на ТСЕ беше предоставило отделна стая за радиостанцията, с поглед към двора, на III (или IV?) етаж. За младите не е безинтересно да знаят, че учещите в техникумите по онова време бяха задължени да носят пълна ученическа униформа (на куртката се шиеше белоснежна якичка), фуражка с монограм на техникума и ръб на панталона изгладен до степен да цепи въздуха. На пагончета на реверите на куртката се слагаше по 1 звездичка на курс.Така (когато бяха в района на ТСЕ) изглеждаха и главните действащи лица. Макар и в ТСЕ, началото беше с крайно оскъдна материална база. Приемникът беше български концертен лампов радиошкаф “Симфония” или “Хармония”, първоначално без никакви подобрения. Имаше бандовете 7 и 14 MHz, сгъстени по на няколко милиметра от скалата.Озвучаването на сигнала на телеграфия се получаваше от биенето между сигнала на приеманата станция и сигнала на собствения VFO на предавателя. Поради тази причина при връзка на cw започвах винаги леко встрани от кореспондента, който (почти винаги) още в началото и по време на QSO-то се стремеше да се настрои точно върху мойто нулево биене. За да мога да го чуя при следващия етап на връзката, аз пак се измествах встрани и така бавно пълзяхме по банда…През този най-начален период ние избягвахме да казваме, че това е радиостанцията на слаботоковия техникум “А. С. Попов”… Хеле (благодарение на Паната и Краси) след преправяне в RX-а любителските обхвати бяха поразширени – вече по на няколко сантиметра от скалата. Вместо втори хетеродин първоначално с 2 леко усукани, твърди и къси изолирани проводници въведохме положителна обратна връзка в МЧУ…Следващият вариант на BFO беше с отделен фабричен сигналгенератор (бълг. производство, тип СГ–?) от който подавахме в МЧУ сигнал с честота, близка до междинната. Дотогава пък този сигналгенератор използвахме като VFO на предавателя…По-късно, след доста проблеми беше направен “истински” VFO тип Clap, по всички правила на ламповата радиотехника; механичната му предавка обаче не беше много добра. (Излизайки за малко извън спомена искам да кажа, че едно от няколкото значения на английската дума clap е нещо като чукане или по-скоро хлопане, което се получва при слагане на капака върху голям тенекиен съд). Здравка, LZ1ZQ, която тогава беше с вид на начинаеща киноактриса и вероятно би станала мис ТСЕ, ако тогава беше възможен такъв конкурс, участваше (както днешните т. нар. “бели якички”) само с интелигентна операторска дейност. По това време в ТСЕ се появи по възрастният от нас Асен Станчев – LZ1CC, който учеше в техникума задочно?) и имаше някакъв период на очни занятия (доста интензивни). Въпреки заетоста му той взе участие в дейността по изграждането на LZ1KBU. Отрицателно впечатлен от слабата ни приемна база (с която ние все пак бяхме направили няколко десетки радиовръзки), Асен донесе личния си конвертор (доколкото си спомням трилампов, с добра предавка и точна скала, имащ напълно фабричен вид, лицевата плоча покрита с хамарш-лак), с което вече приемната част на LZ1KBU беше що годе адекватна за онова време). Красо, Цуни и другите наблегнаха върху предавателя и модулатора (класическа АМ). Крайното стъпало на предавателя беше с 1 бр. ГУ50, от която поради подаваното и по-ниско от номиналното анодно напрежение не изкарвахме цялата възможна мощност. Направихме доста връзки и на телефония, и на cw, ползвайки отвреме-навреме и моя инициал LZ1FJ. По това време аз обаче усетих, че е крайно време да се поподготвя за държ. изпит (който все пак издържах с благоприятна оценка) и разредих посещенията си в LZ1KBU. Не след дълго тя беше официално открита, понаправих още някоя и друга радиовръзка на нея и през октомври 1965 поех към родната казарма, където ме очакваха дълги 2 години предимно със слушалки на ушите (награбиха ме за дежурства почти веднага след влизането). Героите на нашия разказ междувременно завършиха ТСЕ и заминаха по своите разпределения по различни градове. Но преди това непременно трябва да спомена, че окрилени от получаваните в ТСЕ знания, от практическите успехи по строежа на LZ1KBU, а и въобще от обхваналия ги ентусиазъм, на Цуни, Красо, Паната и още някои им се струваше, че невъзможни неща няма. Една група (включваща Красо и Цуни) беше посетила официално някакъв големец (виден партиен ли, служебен ли фактор), за да разберат какви са законните основания те да построят телевизионен ретранслатор до Мездра (откъдето беше Цуни) или до Враца (градът на Красо)…Би трябвало да се каже нещо за съдбите на хората, участвали в създаването на LZ1KBU. За Паната LZ1US и Здравка LZ1ZQ – ясно, но за другите се страхувам, че моята информация е откъслечна, непълна и твърде оскъдна.

END



LZ2JK
Мнения: 1
Регистриран на: 30 апр 2009, 18:57

Re: Spomeni za LZ1KBU

Мнение от LZ2JK » 01 май 2009, 14:17

Zdravej Kire,

Radvam se da vidja publikacijata ti - 6te ja 4eta po-podrobno po-kusno... Sege iskam da ti pozhelaja vsi4ko naj-dobo i do skoro!!! QTH Cape Town..
73 from ex LZ1KBU member...

=Orlin / LZ2JK/mm



lz2gj
Мнения: 3
Регистриран на: 02 фев 2010, 20:35

Re: Spomeni za LZ1KBU

Мнение от lz2gj » 09 фев 2010, 18:01

Здравей, Кирчо!
Аз съм LZ2GJ, Красимир /email: lz2gj@mail.bg/. Много се зарадвах на твоята публикация за LZ1KBU.
Вече 23 години работя в АЕЦ “Козлодуй”. Преди повече от 10 години направихме радиоклуб към централата LZ4KAC. Първите години ентусиазма беше огромен. За няколко години от десетината инициатори, членовете достигнаха над 100 с повече от 40 лични радиостанции. АЕЦ ни подпомогна за създаване на качествена материална база и помещение в дома на енергетика. Участвахме успешно в КВ и УКВ състезания и няколко години организарахме УКВ състезанието “Първа Атомна”. Но настъпи ерата на МИШКАТА (интернет) и масовите радиотелекомуникации (GSM). Сега сме останали старите кримки, младите търсят лесното...

За радиолюбителите от LZ1KBU:
Да споменем тези, които не са този свят :
- Цветослав /Цуни/ от Мездра почина преди около 25 години от инфаркт. До тогава работеше в автоматизацията и свръзките на железниците;
- Митко Звездев. Ти вече беше в казармата, когато семейството му се завърна от странство и той дойде да учи в техникума. За това, може би не го споменаваш. Веднага се прояви като стабилен оператор и организатор. Донесе в клуба пишеща машина с латински шрифт и нашите отчети от състезанията, може би, бяха единствените в България не писани на ръка. По-нататъшната му съдба е известна на всички.
Стефан Плавчев (LZ2UH), работеше в предприятие “Радиостанции и телевизия” –Монтана. Не съм го чувал от 2 години. Ще те поправя малко – Стефан и аз бяхме главните конструктори на предавателя, който работеше на бандовете от 3,5 до 21MHz. На 15 метра ползвахме като приемник един трофеен “EMIL”.

От LZ1KBU най-силни спомени са ми останали от отличното ни представяне през 1965 година в WW-DX context. Първо място от българските радиостанции на 7 MHz. По този повод Митко Грозев ни организира едно представяне по телевизията.
Бяхме със Стефан и направихме по 1 връзка с Москва и Кан (Франция) на телефония, като обяснявахме, че станцията работи от студиото на българската телевизия в едно предаване за успехите на българските ученици. Разбира се връзките преварително бяха записани, но тонрежисьора (Митко Грозев – LZ1BZ) пускаше само отговорите на кореспондентите. От десетина връзки отбрахме най-интересните: съветската столица Москва и Кан, известен със световния кинофестивал, провеждащ се по това време. Кореспондентите пожелаваха успех на предаването и на колектива на LZ1KBU. Иначе всичко си беше истинско, но предавателя работеше на изкуствен товар. Аз говорех, а Стефан се изживяваше като преводач. На следващия ден, след като върнахме радиостанцията в техникума, още с първите повиквания бяхме засипани с поздравления от български, румънски и сръбски радиолюбители. Предаването е изглеждало толкова истинско, че се появиха даже и обвинения за работа с неразрешена мощност. Истината е следната: режисьора пожела да има повече илюминации и за целта отворихме задния капак на предавателя и скрихме в бобината на П филтъра една глим-лампа. Отблясъците и в такт с модулацията осветляваха крайната лампа RL12P35 /не беше ГУ 50/. На оператора това му е харесало и на няколко пъти я е показвал в едър план. Да, но!!!
Тази лампа има доста масивен анод и две метални качулки в горния край на стъкления балон. На едрия план и под отблясъците на глимката е изглеждала на екрана наистина като “ДАМАДЖАНА”. Добре, че LZ1BZ не даде възможност да се разгори скандал.

Всички бяхме много благодарни за помощта и моралната подкрепа на:
- Ръководството на ТСЕ “А.С.Попов”;
- Централния радиоклуб;
- Полковник Маринчевски, който ни даде временно за WW-DX контеста приемника на личната си радиостанция;
- И многото добронамерени софийски радиолюбители, които ни даваха практически съвети и кураж.



lz2uh
Мнения: 1
Регистриран на: 10 яну 2011, 17:47

Re: Spomeni za LZ1KBU

Мнение от lz2uh » 11 яну 2011, 16:19

Здравейте на всички приятели от LZ1KBU и съученици от техникум „А. С. Попов“,
Аз съм Стефан Плавчев (тогава Ангелов), един от „виновниците“ за изграждането на клубния предавател.
Спомням си, че по повод третата годишнина на техникума беше решено да се направи изложба на апаратури, изработени от учениците. Всеки можеше да си избере тема и да получи материали, инструменти и измерителни уреди.
С Краси избрахме тема КВ предавател 50 W. Ремонтираха едно неизползвано сервизно помещение (бивша тоалетна) на последния етаж и така започнахме - работа с ножовките, дрелката, поялниците и т.н. Имахме на разположение гриддипметър, лампов волтметър, мултицет, в. ч. генератор, всичко необходимо, с изключение на хубав приемник. По-късно от министерството на просветата ни подариха един КВ приемник марка RFT.
Вдигнахме две антени на покрива - windom и GP. Беше чудесна станция като за нашите възможности.
Учителят по електромедицински апарати г-н Черепов ни снабдяваше с материали.
Нямах свидетелство за оператор клас „С“. Пробвах в LZ1KSA и LZ1KPG - там провеждаха курсове по телеграфия, но приключваха без изпити за радиолюбителски клас. По-късно разбрах, че ги правят колкото да си отчетат планова дейност на радиоклубовете за обучение на деца. Започнах да водя един курс по телеграфия в училището и по една случайност се оказа, че шефът на LZ1KAA има желание да отчете тоя курс като проведен в неговия клуб. Предадох му списъка на курсистите, в замяна на което получих свидетелство за оператор-телеграфист клас „С“.
Бяхме си извадили копие на ключа от задния вход на техникума, влизахме през почивните дни и си позволявахме да работим преди издаването на клубния лиценз. Една неделна сутрин ни излови един сътрудник на ЦРК (не си спомням името му) и щяха да ни накажат. Краси рева и със сълзи на очи се моли да не ни затварят станцията.
Нямам идея как са се развили събитията след 1966 г., ще бъде интересно някой да продължи историята. След казармата един ден отидох в техникума и Черепов ме хвана за ушите да ме разпитва къде са антените - явно са паднали и никой не се е погрижил да ги прибере.
През 1976 г. с приятели се опитахме да открием клубна радиостанция към в завод „Аналитик“. Бях подал документи за отговорник на клубна и лична станция, но от МВР решиха, че разрешават клубна станция, а лична не. Вероятно беше провокация, но аз им теглих една благословия и престанах да ходя в радиоклуба (LZ2KHM). Така до идването на демокрацията прекратих радиолюбителската дейност. Сега имам лиценз, но не съм активен - нямам КВ апаратура, a UKV-то не ме влече.
В ТВ кула - София срещнах Жоро Терезов (LZ1UO), съученик и оператор на LZ1KBU, и други съученици. Тази година се навършват 45 години на випуск 1966-та и се надявам пак да се съберем.
Благодаря на Кирчо за идеята да открие тази тема, причина за толкова приятни спомени.
73 на всички.



Отговори