Темата наистина се отклони от ротаторите и по въпроса за сателитите продължава тук :
http://forum.bfra.org/viewtopic.php?t=295
Относно ротатор за елвация и проекта на VK5DJ, да споделя още нещо. Евтините сателитни мотори имат вграден датчик, който прави по няколко импулса на милиметър, конторлерът на VK5DJ поддържа такива датчици, въпреки че техния основен недостатък е необходимостта от синхронизиране до начална позиция при започване на работа или след отпадане на захранването. Недостатък, но пък даваш 30лв. за мотора и го получаваш бонус
защо да не си го ползваме, ами да си правим сложен примерно гравитационен енкодер за елевация или да се мъчим да го закачим някъде по системата, ако не е гравитационен. Гравитационните използват маховик монтиран в кутията с енкодера и могат да се монтират на произволно място, ако има и магнитни успокоители става супер, ама сложно да си го направи сам човек, пък да си монтираш ротационен енкодер на системата за елевация пак не е лесно. Затова импулсния датчик вграден в мотора започва да става все по примамлив, макар и с недостатъкът си
. Оства само да се програмират някой параметри в еепрома. Трябва да се знаят броя на импулсите при пълно придвижване на ротатора от край до край, най-лесно може да стане чрез този софтуер : "SoftCollection Impulse Counter"
http://www.soft-collection.com/#SoftCol ... %20Counter, имайте предвид, че е "14dayTrial", 14 дена трябва да са достатъчни стига да не го инсталирате преди да сте си купили сателитня мотор
Просто датчика (рид или механичен) се включва през резистор към принтерския порт и готово.
Следващата стъпка е да се измери точно ъгълът на елевацията при пълно придвижване на системата от край до край. С обикновен транспортир няма как да стане, с евтин ъгломер няма да е точно и понеже нямам подходящ уред за целта реших да използвам следния метод:
1. монитра се цифров фотоапарат неподвижно на статив перпендикулярно на ротационната повърхнина. Системата се привежда в начлно положение - хоризонтално или например с отрицателен ъгъл на елевация например -5 градуса, без значение. Правим една снимка, желателно на тъмно със светкавица за по-голям контраст. После привеждаме антенната система във вертикална позиция, без значение дали е точно вертикална, просто на системата се монтира отвес като въженцето или конеца на отвеса трябва да се вижда на снимката, това е втората снимка. Накрая привеждаме системата в крайна позиция и правим трета снимка. С помоща на Photoshop например отваряме трите снимки и ги обединяваме в една. Трите снимки могат да бъдат поставени като три отделни "Layers" (слоя) като настройваме "Opacity" (непрозрачност) на 50% за всеки. Така полученото изображение съдържа и трите снимки и го импортираме в CorelDraw. Там чертаем правилна окръжност с CTRL+mouse и избираме от "properties/shape/pie". Преместваме центъра на окръжността в ротационния център на системата и чрез промяна на ъгълът настройваме изображението така, че да съвпада с позицията на системата от снимка 1 и снимка 3, снимка 2 няма да обяснявам подробно за какво е - ще се досетите сами като почнете да измервате с окръжността. Методът не е толкова сложен колкото изглежда, а точността на измерването си заслужава, ако сте упорити може да измерите ъгъла с точност до десети от градуса, стига фотоапаратът да е бил наистина перпендикулярно монтиран.
Ето как изглежда крайния резултат :
http://i161.photobucket.com/albums/t206 ... gangle.jpg
ключът е импровизирания отвес, дебелата тръба е парапетът на балкона ....
Методът е подходящ за хора без ъгломер, но със цифров фотоапарат, статив, малко време и инсталирани Photoshop и Coreldraw
, задължително условие е "кучето да ги е захапало здраво"
73 !
