Spomeni za LZ1KBU
Публикувано: 21 авг 2008, 12:29
Засега пиша само по памет, възможни са неточности. През март 1965 официално бе открита личната ми любителска радиостанция LZ1FJ (пробни радиовръзки не само с LZ правех веднага след получаване на разрешителното, от 26.11.1964, а и преди това). Бях ученик (или както ни титулуваха тогава – курсист) последна година – IV курс в Техникума по дървообработване и вътрешна архитектура (ТДВА) в София. Предстоеше ми държавен изпит. От няколко години бях радиолюбител – слушател LZ1-A-284 и оператор на LZ1KPG. В LZ1KPG и в ТСЕ се запознах с най-ентусиазираните по изграждането на LZ1KBU – млади радиолюбители, ученици (в ТСЕ и тях ги наричаха курсисти). Те всички през 8–9 месечния период, когато бяхме заедно, си изкараха слушателски номера (приблизително от LZ1-A-313 докъм LZ1-A-322 ?). Това бяха Красимир (Красо, Краси) Тошев Христов от Враца (по-късно LZ2GJ), Цветослав (Цуни) Недков Цеков от Мездра, Панайот (Паната) Асенов Данев от София (SWL LZ1-A-317, по-късно LZ1US), Стефан (LZ1-A-318, по-късно завършил ВМЕИ в Габрово), Пеню (?) – може би от Търговище ?, Мишо…от София, Здравка Бучкова (LZ1ZQ), но имаше и още. Дали и преди това е била откривана и след това – закрита LZ1KBU? По-вероятно – не, но идеи за откриване е имало преди това (с главен инициатор завършилият ТСЕ Сашо LZ1UJ, по-късно с личен повиквателен знак в ГДР, още по-късно – DK4JN, професор в Германия). Това могат да кажат Паната, Красо и другите. Аз бях потърсен заради придобития ми опит при радиовръзки на телеграфия и поради официалното ми разрешително за работа като LZ1FJ – това даваше възможност до оформянето на документи и откриването на LZ1KBU да се правят пробни връзки не само с LZ, а и с чужбина, като се ползва моя инициал. Според строгия тогавашен закон и това не беше много редно, но нейсе…Контролът върху любителските радиостанции тогава беше много строг; сравнение между контрола тогава и (доколкото въобще го има) сега не може да стане – това са несъизмерими величини. За излизане с части от килохерца извън любителския обхват много станции биваха временно закривани – коя за 3 м., коя за 6 м., а по-“редовните” – и за година. Особено трябваше да се внимава в началата на 3,5 и 7–мегахерцовите бандове, където съвсем близо имаше служебни, включително и на авиацията радиомрежи, от чиито оплаквания пред МВР и др. инстанции доста радиолюбители си бяха изпатили. Ръководството на ТСЕ беше предоставило отделна стая за радиостанцията, с поглед към двора, на III (или IV?) етаж. За младите не е безинтересно да знаят, че учещите в техникумите по онова време бяха задължени да носят пълна ученическа униформа (на куртката се шиеше белоснежна якичка), фуражка с монограм на техникума и ръб на панталона изгладен до степен да цепи въздуха. На пагончета на реверите на куртката се слагаше по 1 звездичка на курс.Така (когато бяха в района на ТСЕ) изглеждаха и главните действащи лица. Макар и в ТСЕ, началото беше с крайно оскъдна материална база. Приемникът беше български концертен лампов радиошкаф “Симфония” или “Хармония”, първоначално без никакви подобрения. Имаше бандовете 7 и 14 MHz, сгъстени по на няколко милиметра от скалата.Озвучаването на сигнала на телеграфия се получаваше от биенето между сигнала на приеманата станция и сигнала на собствения VFO на предавателя. Поради тази причина при връзка на cw започвах винаги леко встрани от кореспондента, който (почти винаги) още в началото и по време на QSO-то се стремеше да се настрои точно върху мойто нулево биене. За да мога да го чуя при следващия етап на връзката, аз пак се измествах встрани и така бавно пълзяхме по банда…През този най-начален период ние избягвахме да казваме, че това е радиостанцията на слаботоковия техникум “А. С. Попов”… Хеле (благодарение на Паната и Краси) след преправяне в RX-а любителските обхвати бяха поразширени – вече по на няколко сантиметра от скалата. Вместо втори хетеродин първоначално с 2 леко усукани, твърди и къси изолирани проводници въведохме положителна обратна връзка в МЧУ…Следващият вариант на BFO беше с отделен фабричен сигналгенератор (бълг. производство, тип СГ–?) от който подавахме в МЧУ сигнал с честота, близка до междинната. Дотогава пък този сигналгенератор използвахме като VFO на предавателя…По-късно, след доста проблеми беше направен “истински” VFO тип Clap, по всички правила на ламповата радиотехника; механичната му предавка обаче не беше много добра. (Излизайки за малко извън спомена искам да кажа, че едно от няколкото значения на английската дума clap е нещо като чукане или по-скоро хлопане, което се получва при слагане на капака върху голям тенекиен съд). Здравка, LZ1ZQ, която тогава беше с вид на начинаеща киноактриса и вероятно би станала мис ТСЕ, ако тогава беше възможен такъв конкурс, участваше (както днешните т. нар. “бели якички”) само с интелигентна операторска дейност. По това време в ТСЕ се появи по възрастният от нас Асен Станчев – LZ1CC, който учеше в техникума задочно?) и имаше някакъв период на очни занятия (доста интензивни). Въпреки заетоста му той взе участие в дейността по изграждането на LZ1KBU. Отрицателно впечатлен от слабата ни приемна база (с която ние все пак бяхме направили няколко десетки радиовръзки), Асен донесе личния си конвертор (доколкото си спомням трилампов, с добра предавка и точна скала, имащ напълно фабричен вид, лицевата плоча покрита с хамарш-лак), с което вече приемната част на LZ1KBU беше що годе адекватна за онова време). Красо, Цуни и другите наблегнаха върху предавателя и модулатора (класическа АМ). Крайното стъпало на предавателя беше с 1 бр. ГУ50, от която поради подаваното и по-ниско от номиналното анодно напрежение не изкарвахме цялата възможна мощност. Направихме доста връзки и на телефония, и на cw, ползвайки отвреме-навреме и моя инициал LZ1FJ. По това време аз обаче усетих, че е крайно време да се поподготвя за държ. изпит (който все пак издържах с благоприятна оценка) и разредих посещенията си в LZ1KBU. Не след дълго тя беше официално открита, понаправих още някоя и друга радиовръзка на нея и през октомври 1965 поех към родната казарма, където ме очакваха дълги 2 години предимно със слушалки на ушите (награбиха ме за дежурства почти веднага след влизането). Героите на нашия разказ междувременно завършиха ТСЕ и заминаха по своите разпределения по различни градове. Но преди това непременно трябва да спомена, че окрилени от получаваните в ТСЕ знания, от практическите успехи по строежа на LZ1KBU, а и въобще от обхваналия ги ентусиазъм, на Цуни, Красо, Паната и още някои им се струваше, че невъзможни неща няма. Една група (включваща Красо и Цуни) беше посетила официално някакъв големец (виден партиен ли, служебен ли фактор), за да разберат какви са законните основания те да построят телевизионен ретранслатор до Мездра (откъдето беше Цуни) или до Враца (градът на Красо)…Би трябвало да се каже нещо за съдбите на хората, участвали в създаването на LZ1KBU. За Паната LZ1US и Здравка LZ1ZQ – ясно, но за другите се страхувам, че моята информация е откъслечна, непълна и твърде оскъдна.
END
END