Страница 1 от 1

За промяната на Устава на БФРЛ през 2003-та година

Публикувано: 23 мар 2018, 20:54
от LZ1FW
Копирам документите от тема
viewtopic.php?f=36&t=2632
за да се виждат от всички
Протокол
от заседание на Управителния съвет на БФРЛ, проведено на 12 април 2003 г. в гр. София

Днес, 12 април 2003 г. Управителният съвет на БФРЛ проведе редовно заседание, свикано от Председателя на УС на БФРЛ, при следния дневен ред:
Точка единствена: Приемане на решение на УС за свикване на Общо събрание (Национална конференция) на членовете на БФРЛ.

Присъстват: Панайот Данев, Виктор Ценков, Георги Воденичаров, Илиян Гешев, Бойчо Хаджийски, Иван Иванов, Александър Караджов.

Отсъстват: Андрей Съчков, Красимир Стоилов, Костадин Евстатиев, Николай Ботев.

На основание чл. 15, ал. 4 от Устава на БФРЛ заседанието е редовно и може да взима законни решения.
Председателят запознава присъстващите с необходимостта от приемане на промени в Устава на БФРЛ и след пространна дискусия по въпроса УС на БФРЛ приема

РЕШЕНИЕ
на Управителния съвет на БФРЛ

1. Управителният съвет на Българската федерация на радиолюбителите (БФРЛ), София, на основание чл. 26 ЗЮЛНЦ свиква Общо събрание (Национална конференция) на членовете на федерацията на 14 юни 2003 г. в 10 часа в гр. София, ул. Арсо Пандурски 1, Колеж по телекомуникации, ет. 1, зала “Аула” при следния дневен ред:
Точка единствена: Приемане на промени в Устава на БФРЛ. При липса на кворум на основание чл. 27 ЗЮЛНЦ Общото събрание ще се проведе същия ден в 11 часа на същото място и при същия дневен ред.
2. Приема съгласуван текст на промените в Устава на БФРЛ.
3. Възлага на Председателя на УС на БФРЛ да обнародва поканата в “Държавен вестник” и на мястото за обявления в БФРЛ при спазване на срока по чл. 26, ал. 3 от ЗЮЛНЦ. Възлага на секретаря на БФРЛ да обнародва поканата в седмичните радиобюлетини до членовете на БФРЛ.

Решението се приема единодушно (7 гласа “за”, нито един глас “против”, нито един глас “въздържал се”).

Изготвил протокола: Здравка Бучкова
Секретар на БФРЛ

Ръководещ заседанието: Панайот Данев
Председател на УС на БФРЛ

Членове на УС: Панайот Данев
(подписи)

Виктор Ценков
Георги Воденичаров
Илиян Гешев
Бойчо Хаджийски
Иван Иванов
Александър Караджов

Протокол от Общото събрание, променило УСТАВА на БФРЛ. Публикуван е в LZ Round Table на 12-ти декември 2003. Нямам спомени да съм присъствал на 14 юни 2003 на това Общо събрание, нямам спомени защо не съм присъствал, ако не съм. Но ако съм бил и аз щях да съм сред гласувалите "ЗА". Предполагам, че тази част от историята се проясни.
https://groups.yahoo.com/neo/groups/LZR ... ssages/694
Протокол
от Общото събрание (Национална конференция)
на Българската федерация на радиолюбителите (БФРЛ),
проведено на 14 юни 2003 г. в гр. София

Общото събрание започва работата си в 10:00 часа,
както е записано в поканата до членовете на БФРЛ и в
обявата в Държавен вестник. Присъстват под 50% от
членовете. Общото събрание се пренасрочва за 11:00
часа по чл. 27 от ЗЮЛНЦ.
Общото събрание е открито и ръководено от Председателя
на УС на БФРЛ Панайот Данев. Събранието избира:
- за протоколчик Здравка Бучкова;
- мандатна комисия с председател Мария Ахтарова и
членове Гинка Калинова и Костадин Кишишев;
- комисия по приемане на промени в Устава на БФРЛ с
председател Иван Иванов и членове Ивайло Танев и Емил
Христов.
Ръководещият Общото събрание Панайот Данев запознава
присъстващите членове на БФРЛ с необходимостта от
приемане на промени в Устава на БФРЛ и предлага от
името на УС на БФРЛ съгласувания текст на конкретните
промени.
Председателят на мандатната комисия Мария Ахтарова от
името на комисията уведомява Общото събрание, че в
залата присъстват 21 делегати с право на глас – 19
физически лица и редовно делегирани представители на 2
юридически лица.
След активна дискусия в която взимат отношение всички
присъстващи и след разяснения, дадени от Председателя
на УС на БФРЛ, Общото събрание гласува Решение на
Общото събрание (Национална конференция) на БФРЛ от 14
юни 2003 г. Председателят на комисията по приемане на
промени в Устава на БФРЛ Иван Иванов от името на
комисията съобщава резултатите от гласуването:
Гласували общо 21, от тях “за” – 21, “против” – няма,
“въздържали се” – няма.
Общото събрание е закрито в 11:55 часа след изчерпване
на дневния ред.

Протоколчик:
Здравка Бучкова
Секретар на БФРЛ

Ръководещ заседанието на
Общото събрание:
Панайот Данев
Председател на УС на БФРЛ


ОТЧЕТЕН ДОКЛАД НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ
НА БЪЛГАРСКАТА ФЕДЕРАЦИЯ НА РАДИОЛЮБИТЕЛИТЕ ПАНАЙОТ
ДАНЕВ, LZ1US ЗА ПЕРИОДА 2002 – 2003 Г. ПРЕД ОБЩОТО
СЪБРАНИЕ (НАЦИОНАЛНАТА КОНФЕРЕНЦИЯ) НА БФРЛ НА 21
ДЕКЕМВРИ 2003 Г.


Настоящият доклад да се счита публичен доклад по
смисъла на чл. 40, ал. 2 от Закона за юридическите
лица с нестопанска цел


Уважаеми дами и господа, колеги и приятели,

Отчитаме важен период в живота на нашата федерация и в
този доклад ще се опитам да отчета свършеното от мен
самия като председател, от Управителния съвет като
цяло, от федерацията като цяло, а с някои кратки
оценки ще засегна и дейността на членовете на УС.
Кратки, защото всеки от тях след мен ще отчете своя
ресор. Ще се спра в подробности и на въпроса, който в
момента вълнува най-много присъстващите – какво наложи
промяната на Устава на федерацията и какви последици
произтичат от това.

За изминалите две години беше постигнато много, при
това при много тежки условия. Връх на неприятностите
беше наложеното преместване на офиса на федерацията от
сградата, в която всички я знаехме. Но ако трябва да
обобща в едно изречение живота на федерацията през
последните две години, изречението ще е позитивно:
БФРЛ съществува по-реално и по-видимо отвсякога.
Федерацията не само не намали членския си състав през
последните две години, каквато беше посоката
непрекъснато от официалната регистрация на федерацията
през 1991 г., но за пръв път обърна тази посока и
увеличи, макар и не колкото може да се желае,
членската си маса. Ето и по-точни данни за последните
четири години: през 2000 г. – 380 члена, през 2001 г.
– 312 члена, през 2002 г. – 347, през 2003 г. – 349
члена.

Накратко с по няколко думи ще засегна по-важното от
извършеното и неизвършеното през последните две
години.

Управителният съвет на федерацията заседава 8 пъти –
веднъж на всяко тримесечие, изпълнявайки по този начин
изискванията на Устава, нещо, което не се случвало в
съвременната история на БФРЛ. Беше проведена и една
извънредна Национална конференция (Общо събрание).
Всеки път всички членове на УС бяха уведомявани по
email-а 15 дни преди съответното заседание, точно
както изисква Уставът на федерацията. За съжаление
много от тях не проявиха достатъчно желание и
остъстваха от някои заседания или от много заседания,
или от всичките заседания. Първото заседание беше
минути след приключване на конференцията през 2001 г.,
а в останалите седем статистиката е следната: LZ1US е
взел участие във всичките 7 заседания, в 6 е участвал
LZ3NN, в 5 – LZ3GA, в 4 – LZ1PJ и LZ1BJ (отварям една
скоба – след като Бойчо работи 25 дни от месеца в
чужбина и все пак е посетил четири заседания, какво да
кажем за следващите в тази класация?), в 2 заседания
са участвали LZ1ZF, LZ1FW и LZ1DJ, в 1 – LZ2HM, а в 0
– LZ1ESD и LZ1PV. Някои неотложни решения бяха взимани
чрез гласуване по Интернет при приблизително същата
активност на членовете на УС. Изводите? Два извода
могат да се направят. Първият – толкова голям УС
практически не работи, работят само около половината
от неговите членове. Затова се обръщам към вас да
помислите не е ли по-добре да изберем в следващия УС
примерно само 6 човека. Вторият извод – нека всеки,
който смята да се кандидатира за новия УС да помисли
има ли желанието, убедеността, свободното време,
добрата воля, както и личните данни, да се нагърби с
такава, макар и благородна, но неблагодарна дейност.

Стопанска дейност през отчетния период практически не
беше извършвана, въпреки предоставените ни от закона
възможности. Очевидно ни липсват предприемчиви,
едновременно и добронаменени членове, които да
подхванат такава дейност. Във всички случаи, обаче,
липсата на стопанска дейност е вероятно най-голямата
слабост на БФРЛ за отчитания период. Не ми се ще да
търся персонална вина за това, макар че бяхме избрали
зам. председател по стопанските въпроси – LZ1ESD. За
мен обяснението е, че никой в ръководството на
федерацията няма нагласа за стопанска дейност, а
нещата не идват сами отгоре.

Отчет на изпълнението на бюджета през двугодишния
период ще направи финансовият менажер, а ако трябва да
поставя някаква оценка на самия него, бих казал, че
клоня към положителна, но съм малко раздвоен. В много
моменти LZ3GA действаше перфектно и отговорно, а в
други просто забравяше задълженията си и това водеше
до пропускане на срокове по законовите задължения на
федерацията като юридическо лице и се стигна дори и до
неприятни и ненужни глоби. Влизам в положението му, не
е лесно да се ръководи този сектор от друг град,
далече от федерацията и бих желал да чуем във вашите
изказвания предложения за преодоляването на този
очевиден проблем.

Аз искам ви представя някои по-детайлни цифри за
изминаващата 2003 година, за да сте максимално наясно
с финансовите проблеми на федерацията. Сумарно
постъпленията от членски внос за годината са 5027 лв.
От тях целево за QSL бюрото са внесени 1796 лв, а
отчисленията за членски внос в IARU са 887 лв. или
двете пера общо около 60 % от приходите. Като
разпределим остатъка на 12 месеца, ще получим по 195
лв на месец, от които трябваше да се изплаща заплата
на секретаря, осигуровки към нея, да се извършват
заплащания по два граждански договора със служители,
които поддържаха дейността на QSL бюрото и
помещаването на федерацията в досегашните й две стаи,
да се заделят средства за консумативи, макар и малко –
за командировки и т.н. Но цифрите, които ви казвам са
реални и ги съобщавам не случайно. Държа да разберете
нашето положение – на ръководството на федерацията –
колко е трудно федерацията да продължи да се издържа и
да съществува и то само заради идеята, заради добрата
ни воля, нещо сътворено от нашите предци, нещо, от
което има реална полза и за държавата и за обществото,
да не загине. Затова първата ми специална благодарност
ще бъде към всичките 349 редови членове на БФРЛ, между
тях и 13 радиоклуба, които платиха членския си внос и
по този начин оставиха федерацията жива и, доколкото
може да се каже, нормално действаща.

Но само с тяхната добра воля това очевидно нямаше да е
достатъчно. Затова следващата ми благодарност е към
многобройните спонсори на федерацията, прибавили общо
за годината 1795 лв допълнителни средства в бюджета на
БФРЛ. Към тях ще добавя и тези, които заплатиха целите
разходи по състезания на БФРЛ или пък заплатиха някои
услуги за организирани от БФРЛ мероприятия. Ще изброя
тези достойни съмишленици, като малко се опасявам да
не пропусна някого: LZ1JK, LZ1AX, LZ3NN, LZ3FB, LZ1RT,
LZ2FU, LZ1KZA, LZ1BB, LZ1KSN, LZ1TQ, LZ1IK, LZ1US,
LZ1PJ, LZ1FY, LZ3RV, LZ3AA, Samsung, Integra-A, Община
Несебър, Радио Браво – Варна, Минерални води –
Михалково и Министерство на отбраната.

Изказвайки тези заслужени благодарности, бих искал да
насоча вниманието ви към провеждането чрез вашите
изказвания на дискусия за изработване на правила за
членски внос за идния период, който да гарантира
дейността на федерацията без тя да бъде тотално
зависима от добрата, но не задължителна воля на
спонсори. Аналогични дебати очаквам и за финансирането
на QSL-бюрото – новата наредба за бюрото действа много
добре, но тя отчита само пощенските разходи, не и
разходите за труд.

БФРЛ установи относително добро взаимодействие с
националния регулаторен орган КРС, въпреки очевидната
некомпетентност на сегашното ръководство на комисията
и отчуждението му от радиолюбителските проблеми. БФРЛ
с добрата си воля помогна максимално при провеждането
на изпити за радиолюбителски клас, пребори се да
отпадне годишната такса за лицензираните
радиолюбители, твърдо заяви позициите си по
обсъжданите на Световната радиоконференция 2003 г.
радиолюбителски въпроси и с това насочи във вярно
русло действията на КРС на конференцията. Федерацията
и в момента участва в подготовката на изменение на
радиолюбителската лицензия, която да отрази промените,
настъпили след решенията на Световната
радиоконференция – отпадането на задължителния изпит с
кода на Морз, предстоящото разширение на обхвата 7 MHz
и др. За действията на конференцията искам да изкажа
благодарността си и на експертите от Министерството на
транспорта и съобщенията.

БФРЛ участва в редица популярни международни и
български радиолюбителски инициативи. И през двете
години федерацията беше представена с щанд във
Фридрихсхафен, участва в Хоби радио – Казанлък и на
срещата на яз. Жребчево, проведе две предновогодишни
празненства, включи се, и то за първи път, в
инициативата за отбелязване на Световния
радиолюбителски ден 18 април, отправи поздравления към
българските радиолюбители по този повод, а и през
двете години устрои пак по този повод срещи на чаша
бира за софийските радиолюбители. За първи път беше
организирана специална благотворителна вечер (на 22
март 2003), средствата от която постъпиха в бюджета на
федерацията. На няколко пъти по различни поводи БФРЛ
ползваше специални инициали, които предизвикаха добър
интерес и у нас, и сред колегите радиолюбители по
света.

В медийното пространство БФРЛ влезе с репортажите на
bTV за световния радиолюбителски ден, на телевизия
МСат за изложението в Казанлък и на Радио Спорт за
Европейското детско първенство по радиозасичане в
Несебър. Всичките тези изяви, обаче, бяха в голяма
степен случайни и две от тях се дължат на
радиолюбители извън УС. Но тъй като бяха от реална
полза за имиджа на федерацията, благодаря на техните
инициатори – Йордан Мандов, LZ1KZ и LZ1ZF. В Интернет
сайта на федерацията бяха включени много текущи
съобщения, беше включено и помагало за подготовка на
желаещи да станат радиолюбители, но сайтът се нуждае
от генерален ремонт и от човек, който редовно да го
поддържа. Мениджърът по информацията LZ1FW действаше
единствено в рефлектора на УС, при това доста
ограничено и в крайна сметка информацията от
федерацията до обикновените радиолюбители не беше на
ниво, да не споменавам пълната липса на информация за
странични лица, които биха могли да се заинтересуват
от радиолюбителството или информация, която
чуждестранни радиолюбители очакват да намерят в нашия
сайт.

С ръководствата на радиолюбителските организации на
Македония и Сърбия и Черна гора беше постигната
договореност честотата 3764 kHz да се ползва взаимно
при природни бедствия и други аварийни ситуации. Имаме
аналогично предложение и пред турската организация. Но
това бяха мои спонтанни лични инициативи, а не бяха
планирани действия в рамките на аварийната система.
Нямам и друга информация минеджъра LZ1DJ за нещо ново
в аварийната система. Слава Богу, нищо тревожно не се
случи през отчитания период.

БФРЛ определи по двама-трима свои пълномощници във
всяка от 28-те административни области на България и
им делегира не малки права. На тях основно се
разчиташе да привлекат млади радиолюбители по места за
членство във федерацията. За такива радиолюбители беше
определен специален насърчителен членски внос от само
5 лв годишно. Пълномощниците трябваше да помогнат и за
събирането на членския внос по места от досегашни
членове на федерацията. За съжаление федерацията
остана разочарована от тези радиолюбители, при това
става дума за хора с добър авторитет по места, защото
практически никой не предприе никакви лични усилия.
Единствен от тях само Георги Симеонов, LZ1WM заслужава
похвала за нещо лично свършено – създаването на
ученически радиоклуб в Сливен.

БФРЛ достави два рипийтъра в обхвата 145 MHz като
дарение от Израелската радиолюбителска организация, за
което моля да приемат нашата благодарност, и със
съществената финансова помощ на LZ1RF, който заплати
транспортирането им до България. В бюлетините на БФРЛ
нееднократно беше оповестявано, че рипийтрите могат да
се ползват от желаещи клубове или отделни
радиолюбители, но всички бяха обхванати от странна
апатия. Трябваше да изминат четири месеца, докато
пристигнат две заявки – от радиоклуб Троян и от
Балкански спортен клуб, Карлово. Рипийтрите бяха
регистрирани и монтирани, но впоследствие и двата бяха
необяснимо спрени. Единият по-късно беше монтиран в
София, а за другия продължава и сега да се търси
желаещ клуб или радиолюбител който да го стопанисва.

БФРЛ проведе през юни 2002 в Несебър детското
Европейско първенство по радиозасичане и получи много
похвали и ласкави думи за цялостната организация и от
участващите отбори, и от IARU Region 1. Проведохме и
още едно международно състезание в България – това по
радиозасичане в гр. Баня през ноември 2003 с участието
на състезатели от България, Сърбия, Македония и
Украйна.

Специално за детското първенство по радиозасичане
искам да отчета пред вас следното. За пръв път БФРЛ
организира само част от директните си задължения:
разгласяване на състезанието, разпращане на
информация, посрещане, изпращане и транспортиране на
гостите и др. под. Останалите задължения, свързани с
пребиваването в Несебър, като настаняване, изхранване,
извозване до района на трасетата, организиране на
екскурзия през свободния полуден, hamfest и др. под,
БФРЛ възложи на договорни начала на Балканския спортен
клуб, член на федерацията. Резултатът от този договор
е печалба от около 2700 лв за федерацията. Със
специално решение на УС с тези средства бяха покрити
изостаналия от предишния УС членски внос към IARU за
2001 г. – около 950 лв, републиканското първенство по
радиозасичане – около 500 лв, част от таксата за
участие на тримата български състезатели на
Световното първенство по радиозасичане – общо около
650 лв, пътните разходи на Председателя на БФРЛ за
участието му в Конфенцията на IARU – около 300 лв
(разходите за пребиваването му там бяха осигурени от
самия него) и остатъкът около 300 лв беше използван за
заплати на служителите на БФРЛ.

БФРЛ изпълни пълноценно, стопроцентово спортния си
календар за 2002 и 2003 г. за състезанията по
радиозасичане – бяха проведени 10 вътрешни състезания,
обратното – по скоростна телеграфия не успя да се
проведе нито едно вътрешно състезание. От тези думи
мениджърите по радиозасичане LZ3NN и скоростна
телеграфия LZ1PJ сами могат да си направят оценката.
Не трябва да пропусна да изтъкна, обаче, че разходите
за всички присъствени състезания бяха за сметка на
спонсори и на самите участници. За късовълновите
състезания считам, че позагубеният интерес към тях
започва да се възвръща. Мисля, че след години на спад
бяха намерени подходящото време и подходящият
регламент на традиционния LZ DX Contest и особено тази
година състезанието привлече уникален брой участници.
Благодарността за това заслужават LZ1BJ, LZ1FW, както,
разбира се, и многобройните участници в състезанията.
УКВ състезанията също преминаха нормално, но не и
отчитането им. Създаде се прецедент в историята на
БФРЛ – все още няма резултати и за 2002, и за 2003
година. Това оправдано огорчава участниците в
състезанията и, ако ми позволите да използвам меки
думи, ще тежи на съвеста на УКВ мениджъра LZ2HM.

За цифровите комуникации нямам никаква информация,
нито информация за някаква дейност на мениджъра LZ1PV.

БФРЛ участва със свои представители – състезатели и
съдии в Световните първенства по радиозасичане и
скоростна телеграфия, съответно в Словакия и Беларус и
в Европейското първенство по радиозасичане в Полша.
Тодор Кайкиев спечели два сребърни и един бронзов
медал, а отборът жени по радиозасичане – Виктория
Ценкова и Юлия Соколова има две четвърти места. БФРЛ
участва и в приятелски състезания в Ниш по
радиозасичане и в Охрид по скоростна телеграфия,
където нашите състезатели също спечелиха медали.
Многобройни български КВ и УКВ състезатели участваха
във всички значими международни състезания през двете
отчитани години. Тук е мястото да спомена, че
разходите за задгранични участия на наши състезатели и
съдии бяха осигурявани от тях самите.

За пръв път БФРЛ се включи в една инициатива на ARRL и
организира в ефира състезание за деца до 15 години
“Детски ден”. То беше много добре посрещнато и през
следващата година и нататък трябва да стане
традиционно.

БФРЛ беше много активна и в отношенията си с
Международния радиолюбителски съюз, но без никакво
участие на номинирания за това LZ1ZF. През 2002 г.
изплатихме закъснелия членски внос за 2001, както и
този за 2002 г., през следващата 2003 г. бяхме също
редовни платци. Иван Иванов взе много дейно участие в
работната група на IARU по скоростна телеграфия, а
Панайот Данев – в групата по радиозасичане. Като
резултат от нашата активна и, искам да подчертая,
изключително компетентна дейност, на БФРЛ беше
възложено домакинството на две много важни състезания
през 2006 г. – годината, в която ще честваме 80 г.
радиолюбителско движение в България. Тези състезания
са Световно първенство по радиозасичане, в което се
очакват около 400 – 450 участника и Европейско
първенство по скоростна телеграфия с около 100 – 120
участника.

Да спомена и един стар, но още нерешен проблем.
Отдавна е неприятно ежедневие по рипийтрите, а
напоследък и на КВ, да звучат обидни и цинични думи,
да се чуват гласове, които след съответното количество
алкохол, стават досадни и нежелани от никого
натрапници. Обидно и незаслужено е за истинските
радиолюбители да са постоянно в такава среда. Затова
се обръщам към всички вас - ще е полезно да се чуят
ваши предложения как БФРЛ да се справи с този проблем,
но преди всичко със своите проблемни членове. Колкото
до преборването с всичките тези недисциплинирани и
некоректни псевдолюбители, имам конкретно предложение.
Такива хора нарушават Общата лицензия, а според Общата
лицензия отговорност за излъчваните реплики носят
както тези, които ги произнасят, така и тези, които ги
ретранслират – собствениците и отговорниците на
рипийтри. Нека сезираме КРС, за такова нарушение
санкцията е спиране на рипийтъра. Ако КРС не може или
не иска да се пребори с конкретни индивидуални
нарушители, със спирането на рипийтъра ще й е далеч
по-лесно. Нека бъдат наложени и наказателни
постановления на собствениците на рипийтри и ще видите
как самите те ще въведат дисциплина.

Сега искам да се спра на две събития, които според мен
бяха най-значимите през последните две години, както и
на резултатите от тях, които вече дават своето
отражение в живота на федерацията.

През ноември 2002 г. в Сан Марино се проведе 19-та
обща конференция на IARU Region 1, който, както знаете
обединява Европа, Африка, Близкия Изток и Северна Азия
– в Северна Азия са включени държавите от бившия
Съветски съюз. Конференцията прие нови бандпланове,
нови правилници за състезанията по радиозасичане и
скоростна телеграфия и голям брой документи, които са
на разположение в БФРЛ. На тази конференция за пръв
път български радиолюбител – LZ1US беше избран за член
на Изпълнителния комитет на региона. Това е голямо
признание за БФРЛ като цяло и е резултат най-вече на
активното ни присъствие в различни радиолюбителски
форуми. Искам да добавя, че в досегашните 18
конференции, т.е. за последните 50 години, от т.н.
бивши социалистически страни в ръководството на
региона е избиран само един поляк, а от цяла
югоизточна Европа – само един югославянин. Това е
голям пробив, който трябва да се използва максимално
за благото на федерацията и на всички български
радиолюбители. Аз съм готов да подкрепя всяка разумна
българска инициатива и ви моля да помислите за такива.
За да бъда по-актуален, ще ви уведомя, че освен общите
си задължения в ИК, специфичните ми лични ресори са
връзките с радиолюбителските организации на страните
от Балканския полуостров и от бившия Съветски съюз,
както и посредничество между IARU и организаторите на
световни и европейски първенства по присъствените
спортове - радиозасичане и скоростна телеграфия.

Някои резултати от българското присъствие в ИК вече
са налице. Споменах, че ни беше възложено
домакинството на две първенства на IARU, от които
очакваме освен популярност, установяване на нови
връзки и т.н., но и добри приходи за федерацията.
Особено бих желал да разясня, че европейските
първенства по скоростна телеграфия бяха възстановени
след прекъсване от 1991 г., най-вече защото ИК на IARU
беше “убеден отвътре” да вземе такова решение.
Предстои и едно важно събитие – през април 2004 г.
София ще бъде домакин на заседание на ИК на IARU. Ще
присъстват освен Председателя на Регион 1 и членовете
на ИК, също и гости – президентите на другите два
региона и секретарят на “голямото” IARU. Такъв елит не
е идвал досега в България, трябва да използваме това
обстоятелство и аз отсега предлагам да организираме
една среща на живо между тях и желаещите български
радиолюбители, още повече, че един от дните на
заседанието е 18 април – Световния радиолюбителски
ден.

Второто голямо събитие в живота на федерацията беше
получаването на лиценз от Министерството на младежта и
спорта през август 2003 г. Това, впрочем, стана и
най-разискваният през последните дни въпрос. Ще
спомена по-нататък многото достойнства от този акт.
Сега ще започна с отговор на въпроса защо трябваше
БФРЛ да бъде лицензирана в ММС, което пък беше
изпълнимо само с болезнените за някои промени в
Устава. Ще дам съвсем пряк и директен отговор. Преди
това, обаче, ще проследя историята за последните осем
години. Да успеем да получим някаква постоянна
финансова помощ от държавата беше стара мечта, поне с
пет-шест годишна давност. Имаше и период, в който
председател на федерацията беше вицепремиерът на
Република България и едва ли някой се съмнява, че ако
той беше взел присърце този въпрос, федерацията
отдавна щеше да получава подкрепа от държавата. Но
всичко се отлагаше в неопределеното бъдеще, защото
никой не искаше да се нагърби с “черната работа”.
Прехвърляше се от един мандат на следващия, от един
Управителен съвет на следващия.

Но, може би, необходимата воля липсваше и защото на
няколко пъти БФРЛ успяваше да припечели някакви пари.
Това, обаче, не бяха постоянните средства, с които
Димитър Звездев, лека му пръст, спонсорираше в
по-далечното минало федерацията чрез Първа частна
банка. За последните осем години това бяха четири
епизодични случая. Само на четири пъти по-крупни, но
жизнено необходими средства, са влизали в касата на
федерацията и аз ще ви запозная с тези случаи
подробно, за да сте наясно защо федерацията е оцеляла
досега, чия е заслугата и какво е било отношението на
тези, които са имали досег с парите, към общото ни
дело съхраняването и преуспяването на БФРЛ. Искам да
уточня, че говорим не за финансиране на един или друг
отбор за участие в състезание, а за пари, с които БФРЛ
да функционира административно – заплати, консумативи,
по това време и QSL бюро и др. под.

Първият път беше през 1996 г. Две години преди това
аз еднолично, не се срамя да го кажа, успях да
“доведа” в България Европейското първенство по
радиозасичане. След страшно много труд и безсънни нощи
в прекия смисъл на думата, аз, Милчо и Виктор, като
основни действащи лица при подготовката и провеждането
на състезанието, разбира се и с помощта на още около
20 души помагачи и няколко спонсора, вкарахме
изключително безкористно в сметката на федерацията
9000 долара. Федерацията живна и изкара с тези пари
две години. Тези средства се почувстваха и от
обикновения радиолюбител и реакцията беше
симптоматична. Спомняте си как 400 души дойдоха на
срещата в Хисаря, където федерацията заплати всички
разноски.

През 1997 г. в България се проведе световно първенство
по скоростна телеграфия. Кишишев го “доведе” тук,
отново аз, Милчо и Виктор работихме като луди, отново,
безкористно, отново, разбира се, с помощта на
радиолюбители ентусиасти, отново подпомогнати от почти
същите спонсори. Резултатът – 1800 долара в сметката
на федерацията. Федерацията оживя още една година.
Искам да наблегна на това – федерацията оцеля
благодарение на мен, Милчо и Виктор. Румен Гечев в
качеството си на председател на БФРЛ по това време
няма никакво отношение към споменатите приходи и едва
ли и той ще оспори тази общоизвестна истина.

През 1999 г. се появи нова възможност да постъпят
средства в БФРЛ. През това време работех в ДКД, бях в
добри отношения с тогавашното ръководство на комисията
и успях да уредя, пак не се срамя да го кажа, аз
уредих договор между ДКД и БФРЛ. Договорът включваше
три задачи – първо, съставяне на текста на Общата
лицензия. Там аз бях не само водещата фигура, но и
трябваше сериозно да се боря с много консервативните
си колеги, за да стане лицензията съвременен и
прогресивен поднормативен акт, който да отвори вратите
за нови радиолюбители. Втората задача – съставянето на
конспектите за изпитите за радиолюбителска
правоспособност извърших абсолютно сам. По третата
задача Милчо набави два лаптопа и качи съответните
програми, за да може изпитите за радиолюбители да се
провеждат с компютър. Като резултат федерацията се
сдоби с 4000 лв и преживя и 2000-та година.

Последно беше Европейското детско първенство по
радиозасичане. Пак аз го “доведох” в България, пак аз
и Виктор, този път с Руско и Илиян, бяхме основните
действащите лица. За това състезание вече споменах –
приходите не бяха много – не е редно да се печели от
парите на деца – и отидоха за стари задължения, като
практически не помогнаха за административното
функциониране на федерацията.

И така годините 2001, 2002 и 2003 ставаха все
по-мъчителни и тягостни и необходимостта да се
предприеме нещо качествено различно просто се
налагаше. Някой трябваше да поеме тази отговорност,
поех я аз.

Сега стигнахме до обещания от мен директен отговор.
Всичко, което беше направено с промяната на Устава и
лицензирането в ММС, беше направено, за да получи БФРЛ
пари. Беше извършено, защото федерацията изнемогва
финансово, защото води жалък живот от финансова гледна
точка, защото, ако продължи да живее при сегашните
условия, е на една крачка от фалита, защото нито
щатните служители, нито ръководството на федерацията
заслужават такава участ – всеки Божи ден да мислят как
ще оцелеят през следващия, защото под тяхното човешко
достойнство е да се молят за пореден път някой да
направи някакво дарение на федерацията. Може би някои
ще кажат, че пресилвам нещата, но погледнете в този
момент Здравка – вижте сълзите в очите й.

И още нещо. БФРЛ е 83-та национална федерация,
лицензирана в ММС. Преди нас 82 федерации са
съобразили уставите си със Закона за физическото
възпитание и спорта. 45 от тях са с олимпийски
спортове или пък признати за развиващи високо спортно
майсторство. Останалите са като нас. Защо са го
направили?

За да стане тази държавна подкрепа реалност, а не да
остане, както досега, за тези след нас, трябваше да се
положат изключителни и много трудоемки усилия.
Трябваше да се подготвят 18 различни документа и
отчета, те да минат проверка през ММС, да се промени
Уставът на БФРЛ, за да се приведе в съответствие със
Закона за физическото възпитание и спорта, което пък
изискваше свикване на извънредна конференция. Трябваше
да бъдем включени в регистъра на Министерството на
правосъдието на организациите, осъществяващи
общественополезна дейност, а то пък изискваше нови 7
документа и разработка на един изключително
чувствителен и надзираван отвсякъде документ, наречен
“Правила и ред за извършване на общественополезна
дейност”. Не ме е срам да заявя, че всичко свърших
сам.

Но в крайна сметка успяхме и постигнахме нещо
изключително за последните 12 години, защото
лицензията за пръв път отваря вратите за държавна
помощ при финансиране на дейността на федерацията.
Това е моята оценка, вашата ще бъде чута във вашите
изказвания. Сигурен съм, че някои ще кажат, че отново
се самоизтъквам, но не искам да крия – аз се гордея с
постигнатото, още повече, че свърших цялата “черна
работа” по лицензирането. Разбира се, зад гърба си
имах пълното съгласие на по-голямата част от УС, нека
да я наречем, активната, заинтересованата част, защото
имаше и членове на УС, които, както вече споменах,
останаха само на книга. Сигурен съм, че в изказванията
на активните членове на УС, ще чуете за тяхната
убедителна подкрепа на направеното.

Ще кажа няколко по-подробни думи за новите права на
федерацията. В качеството си на лицензирана спортна
федерация БФРЛ придобива следните признания и права по
Закона за физическото възпитание и спорта:
 признаване от страна на държавата, че БФРЛ
има компетенциите да организира физическо възпитание и
спорт за гражданите и да изгражда
организационно-административна и спортно-техническа
уредба по съответните спортни дисциплини;
 разрешение БФРЛ да изпълнява задължения от
административен характер, свързани с регламентацията
на спорта;
 право на подпомагане от държавата и общините
за извършваните от БФРЛ обществени спортни услуги;
 признаване на титли, национални отбори и
първенства, организирани от БФРЛ.
 БФРЛ получава право да:
1. регламентира и организира държавните първенства на
страната по КВ, УКВ, радиозасичане и скоростна
телеграфия;
2. излъчва шампионите за съответните спортове и
възрастови групи;
3. удостоява със звания спортисти, треньори и спортни
деятели;
4. разработва и прилага специфични
нормативно-методически и административни наредби по
съответния вид спорт;
5. селекционира и организира подготовката на
националните отбори и представлява Република България
на международни спортни състезания и форуми;
6. предоставя, прекратява и отнема състезателните
права на спортистите и притежава правата за реклама,
за телевизионно- и радиоразпространение на спортни
състезания, организирани от БФРЛ, като предоставя на
договорна основа процент от постъпленията на спортните
клубове - участници в състезанието.
 спортните клубове (радиоклубове), членуващи в
БФРЛ, придобиват права да участват в държавните
първенства и в международни състезания, да организират
аматьорски и професионални отбори, да получават
държавна и общинска подкрепа и да ползват спортни
обекти и съоръжения държавна и общинска собственост по
установения за това ред.

Но, разбираемо, освен права с лицензирането дойдоха и
задължения: картотекиране на състезателите,
картотекиране на съдиите, Правилник за правата и
статута на състезатели и съдии, Наредба за държавния
спортен календар през 2003 и 2004 г. Ако ме питате не
са ли задълженията повече от евентуалните изгоди и
струваше ли си да извършваме тези промени, ще отговоря
без никакво колебание “Трудното е вече направено,
оставащите задължения са елементарни и едва ли ще
затруднят някого, изгодите са пред нас и трябва да се
възползваме максимално от тях”.

Има и такива опасения – няма ли федерацията да загуби
самостоятелността си, няма ли да станем зависими от
чиновници, които не разбират нищо от нашите чисти цели
и някой ден федерацията да се превърне в механизъм за
осъществяване на някаква неясна за нас и, както
напоследък се случва доста често, лутаща се държавна
политика. Разбирам тези опасения, защото не са далечни
спомените от шапката над федерацията – ОСО. Но ви
моля, не правете никакви такива асоциации. Заявявам
ясно, а това не е трудно да се провери, от който
пожелае, в съответните нормативни документи, че БФРЛ
има задължения към ММС, само по отношение на
отпуснатите от министерството средства. Това, казано в
пряк език, означава БФРЛ да мотивира исканията си към
министерството, като приложи съответните документи,
свързани с тази мотивация – бюджет, спортен календар,
резултати от предходната година и др. под. БФРЛ трябва
и да отчете как са разходвани средствата, които ММС е
отпуснало, като трябва да спазва строг счетоводен ред
– т.н. Национален счетоводен стандарт № 9. Нещо
повече, това трябва да стане в условията на пълна
прозрачност и публичност. Управителният съвет е длъжен
в края на всяка година да прави публичен отчет за
дейността на БФРЛ с данни относно съществените
дейности, изразходваните за тях средства, връзката им
с целите и задачите на БФРЛ, постигнатите резултати,
размера на безвъзмездно полученото имущество,
приходите от други дейности и финансовия резултат. Аз
ви прочетох в този доклад общите цифри за текущата
година. По-подробен доклад, точно както се изисква,
публичен, ще излезне в сайта на БФРЛ до края на
годината.

БФРЛ продължава и ще продължи да управлява
самостоятелно постъпленията от членски внос, от
дарения, да определя политиката си към IARU и т.н. С
ММС отношенията ни засягат само средства, които са
постъпили от тях. Но тези средства не трябва да се
пропускат. Като облекчим разходите си за спортни
мероприятия, ще останат повече средства за
обикновената административна дейност, както и за
всякакви мероприятия в полза на редовия български
радиолюбител. Затова и не е логично да се очаква
някакъв отлив на членска маса. Напротив, сигурен съм,
че още при първото мероприятие, финансирано от
федерацията и почувствано от нейните членове, ще
започнат постъпки за членство от нови радиолюбители.

Чух и такива думи – поемаме голям риск. За какъв риск
може да се говори? Без да навлизам в дълбочина, защото
вече твърде много време отделих за това, ще отговоря
така. Риск няма, но дори и някой да го вижда, няма
печалба без готовност за риск. Действаш консервативно,
бягаш от риска и ставаш поредният голям неудачник…

Следствие от лицензирането на федерацията е следващата
стъпка – лицензирането на клубовете. Засега има четири
лицензирани клуба, много други имат готовност и трябва
максимално бързо, до края на тази година да направят
заявките си пред БФРЛ. Изискваното от тях е обидно
малко, за да не го направят – трябва да представят
документи, които така или иначе притежават: съдебно
решение за регистрация, актуално състояние, БУЛСТАТ и
телефони за връзка. Разбира се, клубът трябва да е
член на БФРЛ. Ползата за лицензираните клубове е
възможността им да сключват договори за спортна
дейност с общините и ползват част от бюджетите на
общините, определени за спортни цели. Това е законно
тяхно право, а сега е моментът за действия, защото
сега се подготвят бюджетите на общините за следващата
година.

Тъй като на някои членове на БФРЛ все още не са ясни
промените, настъпили с приемането на новия Устав, ше
се опитам да внеса яснота. БФРЛ е уважаван член на
Международния радиолюбителски съюз IARU. По
конституцията на IARU федерацията представлява пред
IARU и пред другите радиолюбителски организации
съвкупността от всички български радиолюбители –
индивидуални членове на федерацията. Според тяхната
бройка и от внесения от тях членски внос ще заплатим
членството си в IARU. Тези, които са добре запознати с
промените в Устава на БФРЛ, веднага ще възкликнат –
няма ли противоречие в постановките на Устава и
конституцията на IARU. Веднага ще отговоря – не, няма.
Член II.7 от конституцията постановява, че: “От никоя
организация – членка, не може поради нейното членство
да се изисква да действа по начин, който противоречи
на законите и разпоредбите на нейната държава”. За
ваша информация с това привидно противоречие се
сблъсква не само БФРЛ. Много други български федерации
са стигнали до подобни съждения и са решили по същия
начин въпроса – плащат членски внос в международната
организация на база индивидуални членове, защото
такова е изискването, а за да могат да се лицензират в
ММС, уставът им е като нашия, т.е. техни членове
формално са само спортните клубове. Мога да цитирам
Българската бридж федерация, на която самият аз съм
член, Българската шах федерация, Българската федерация
по ориентиране и много други. Ще отворя една малка
скоба и ще кажа, че, стриктно погледнато, БФРЛ нямаше
право да се нарича досега федерация – самата дума
федерация означава сдружение на сдружения.

Но да се върнем към новото в Устава. Съществено ново,
макар да не е записано дословно в Устава, но
произтичащо от него е, че сегашните членовете на БФРЛ
трябва да бъдат членове и на някой радиоклуб. Защо?
Защото това членство ще им даде права да участват във
вътрешните и международни състезания, да получават
награди за призовите места, включително и парични.
Това важи изцяло за състезателите по присъствените
спортове – радиозасичане и скоростна телеграфия. Малко
по-различно стои това изискване при КВ и УКВ
състезателите. Състезанията по КВ и УКВ остават, както
и досега, свободни за участие от всички желаещи,
независимо дали са членове на клуб или не, защото това
им право произтича от регистрацията им по Общата
лицензия, а не от членството в БФРЛ. Но тези, които
искат да печелят награди за заетите призови места,
трябва да се картотекират, т.е. да членуват в клуб.
Това е изискване на Закона за физическото възпитание и
спорта и финансова помощ на БФРЛ ще се дава, за да
организира състезания на картотекирани състезатели,
както и помощ на клубове ще се дава само, ако са
лицензирани в ММС.

Разбираемо е, че има голяма маса членове на БФРЛ,
които по една или друга причина не могат или не желаят
да се включат в клубовете по места, а за доста от тях
просто такива клубове няма за момента в техния регион.
За да се намери разумно решение за всички тях, което
да не накърнява личните им убеждения и желания, но в
същото време да послужи като място за клубна
регистрация, към БФРЛ беше специално създаден и
регистриран в съда Централен радиоклуб, който, така да
се каже, да приюти всички такива радиолюбители.
Членството в ЦРК няма да утежни финансово тези
радиолюбители, а чрез ЦРК ще плащат както и досега
членския си внос към БФРЛ. Впрочем, правото да плащат
чрез клуба си трябва да се предостави и на останалите
клубове и предлагам това да бъде точка номер едно в
дневния ред на новоизбрания УС. Целта е, желаещите да
платят членски внос по места, да бъдат максимално
улеснени. И накрая две думи и за тези, които не виждат
никакво свое участие в прояви на федерацията, защото
има и такива, но чувстват за свое морално задължение
да продължат да внасят членски внос. За тях ще
предложа новият УС да приеме те да плащат директно на
федерацията, нека да го наречем, доброволен членски
внос. Впрочем, членският внос и досега е бил
доброволен в пълния смисъл на думата и добавянето на
думата “доброволен” с нищо няма да промени
съдържанието, защото и досега никой не е бил
задължаван. Тези, които са внасяли членски внос, са го
правили абсолютно доброволно, водени от вътрешното
разбиране, че така помагат на своята федерация да
оцелее.

Друга съществена промяна в Устава на БФРЛ е, че на
Националната конференция (Общото събрание) право на
глас имат само клубовете. Този въпрос предизивика
най-много опасения и най-негативни реакции. Веднага
желая да поясня, че гласът на обикновения радиолюбител
ще продължи да се чува. Обърнете се и разгледайте
залата. Поканени са физически лица и всеки от вас ще
може да вземе думата в изказванията. Страхове като
тези, че клубовете ще играят някаква тяхна си игра, ще
се организират и съюзяват за техни си цели, ще
загърбят обикновените радиолюбители, ми се струват
абсолютно пресилени и безпочвени. Не мога да си
представя, че в тази зала ще се гласува нещо, което е
в разрез с желанието на мнозинството от вас,
присъстващите в момента тук физически лица. Тук е
мястото да спомена, че този въпрос има и другата си
страна, на която като че ли забравяме да погледнем. На
последната конференция, когато все още гласуваха
физически лица, участие в гласуването взеха само 19
физически лица, на по-предишната – само 46. Затова се
обръщам към вас да погледнете на новото изискване в
Устава под друг ъгъл – добронамерен. От всички вас
зависи да издигнете ролята на клубовете много повече,
отколкото досега, а самите клубове трябва да се
помъчат да станат по-атрактивни за обикновения
радиолюбител. Трябва ли да ви казвам, че в момента
БФРЛ обединява едва 10% от лицензираните радиолюбители
в България. Нека да се постараем да спечелим за нашата
кауза поне част от нечленуващите 3600 лицензирани
български радиолюбители. Последното зависи много
по-малко от ръководството на федерацията и много
повече от радиоклубовете по места. Повечето от нас сме
израсли в клубове и не вярвам някой да спомене лоша
дума срещу тях. Лошото беше, че се допусна те да
станат инструмент на шапката – ОСО, която пък после се
в трансформира в мащехата “Воинтех”, а тя пък в крайна
сметка ограби и ликвидира клубовете. Но това е
безвъзвратно минало и не може да се повтори, дори и
под някаква завоалирана форма. Живеем при други
условия – клубовете са самостоятелни юридически и
стопански лица и членството им в БФРЛ е тяхно лично и
доброволно решение, не на последно място и поради
изгоди.

Позволете ми да изясня и още два момента. Първият е
може ли един радиолюбител да членува в повече от един
клуб. Да, всеки има право на членство в неограничен
брой клубове. Но като състезател той трябва да се
катотекира само в един по свой избор и да представлява
този клуб на съответните състезания. Картотекирането
важи за календарната година. На следващата година пак
по свой избор всеки може да смени клуба, в който е
картотекиран. Смяната може да стане и по всяко друго
време, ако двата клуба и съответният радиолюбител
постигнат съгласие за това. Вторият момент е един от
най-дискутираните. На колко гласа ще има право клуб,
който, примерно, обединява 200 души, и друг клуб,
който обединява, да кажем, 5 човека? Отговорът е даден
в ЗЮЛНЦ, чл. 28, ал. 1. Всеки от двата клуба, а и
какъвто и да е друг по мащабите си клуб има право на
един глас. Когато правех консултации в юридическия
отдел на ММС по този въпрос, аз също попитах
справедливо ли е това. Получих следния отговор:
“Законът не се тълкува, той се спазва. Мислите, че на
ЦСКА или Левски им е приятно да имат право на един
глас, на колкото има право и, примерно, отборът на
“Сокол” – с. Марково? Никак, но законът е такъв.”
Затова използвам случая и апелирам към всички
български радиолюбители – за да живеете активен живот,
включвайте се в изградените вече клубове, създавайте
нови – колкото по-многобройни сме, толкова по-голяма
пряка финансова помощ от ММС можем да мотивираме и да
очакваме.

Нека това да бъдат и заключителните думи в моя доклад.
Колкото повече сме, колкото по-организирани сме,
толкова БФРЛ ще бъде по-силна, по-богата и
по-уважавана.

Благодаря за вниманието ви.
Още за Конференцията през 2003-та година, текста е копиран от LZ Round Table.
Гласуването е от всички присъстващи в залата. Устава обаче е променен ПРЕДИ тази конференция през декември 2003 и ПРЕДИ август 2003, когато БФРЛ получава спортен лиценз. Тъй като наистина съм забравил ми е интересно да опресня спомените си. Надявам се, да не съм досаден.
на вчерашната Конференция бе избрано ново ръководство на БФРЛ в състав:

председател: Милчо Миланов LZ1RF

членове на Управителния съвет:
Бойчо Хаджийски LZ1BJ
Николай Икономов LZ1JY
Виктор Ценков LZ3NN
Александър Караджов LZ1FW
Иван Иванов LZ1PJ
Анна Цанова LZ3GU

Избора бе извършен от всички присъстващи в залата. За да стане това 16-те
клуба членове на БФРЛ с право на глас гласуваха единодушно, че опълномощават
присъстващите в залата да гласуват по бъдещи решения.

73 Сашо, LZ1FW

Re: За промяната на Устава на БФРЛ през 2003-та година

Публикувано: 24 мар 2018, 12:22
от lz3nn
Сашо,
Мисля, че ти в този твой особено полезен и дълъг пост припомня цялата хронология за промяна на Устава на БФРЛ и преминаването към клубно членство. В докладите на - г-н Данев подробно е обяснено въпроса за членството в IARU и подобни, които са актуални и днес и е полезно да се прочетат от всички!

Накратко 2003 е имало две Общи събрания (Национална конференция на БФРЛ)

1. Първото (извънредно) Общо събрание през 2003г. на 14 юни е свикано по една единствена точка - промяна на Устава на БФРЛ, така че да се отговори на изискванията на Министерството на спорта;
2. През август БФРЛ получава лиценз от Министерството на спорта;
3. Междувременно от юни до декември има регистрирани и приети за членове 16 клуба, начело със СПОРТЕН КЛУБ СОФИЯ
4. На 21-ви декември е проведено Отчетно - изборно събрание на БФРЛ, на което за Председател на УС на БФРЛ е избран г-н Миланов - LZ1RF.

Моите спомени са такива, което се потвърждава от цитираните от теб документи, като не помня конкретно, кой е присъствал на извънредното и после на отчетно-изборното събрание. Аз със сигурност бях на двете. Документи от самото общо събрание не знам дали има, но със сигурност всички съдебни решение, пререгистрации и Устави на БФРЛ се пазят на две места.

Поздрави:
Виктор - LZ3NN