ЕДНА НЕЯСНА СТРАНИЦА ОТ ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРСКОТО РАДИОЛЮБИТЕЛСТВО
Публикувано: 23 ное 2015, 21:17
ЕДНА НЕЯСНА СТРАНИЦА ОТ ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРСКОТО РАДИОЛЮБИТЕЛСТВО
1) През февр. 1952 г. се появява информация за първите радиолюбители с лични радиостанции: полк. Асен М. Маринчевски – LZ1ALK, Михаил Михайлов – LZ1MN, Димитър Петров – LZ1DP („Дедо Петър”), Андрей Николов – LZ1AN, Димитър Сибирски – LZ1DX, Никола Николов – LZ1LM, Спас Делистоянов – LZ1DW, Димитър Хаджийски – LZ1HI, Александър Торосян – LZ1NW, Пенчо Тосков – LZ1PT, Страшимир Костов – LZ1SR, Пею Пеев – LZ2PI, Тодор Диков – LZ2AC, Васил Терзиев – LZ2AX, Милко – LZ2PQ (вероятно Милко Мирочкин, тогава секретар на Радиоклуба в Бяла Слатина), неизв. – LZ2IA, Виктор Кръстев – LZ1VK. Малко по-късно се появяват още – Пеню Минчев – LZ1AV, Димитър Грозев – LZ1BZ, Рафаил Матев Савов – LZ1RD и др. Тези инициали се споменават в нашето списание „Радио”, някои от тези хора са състезатели, други – автори, подписали своите дописки и статии именно с тези инициали. За тези инициали идват QSL-картички и радиолюбителски дипломи.
2) Същевременно се твърди от небрежно подходили към този въпрос автори, че първите лични радиостанции са се появили през 1956 г. Това са все същите хора, но на някои от тях личните повиквателни знаци са вече други. Михаил Михайлов- LZ1MN става LZ1AH, Димитър Петров-LZ1DP вече е LZ1AF, Тодор Диков-LZ2AC е LZ1HA, Васил Терзиев-LZ2AX от 1956 г. получава знака LZ1AB, Рафаил М. Савов вече няма инициал. Този списък на променени през 1956 инициали не е пълен и окончателен.
Въпросът защо част от радиолюбителите в края на периода 1952 – 1956 г. променят своите повиквателни знаци засега не е изяснен.
Ето защо поставям този въпрос на по-широко обсъждане. Но нека да излагаме версиите и предположенията си само в случай, че не се появи човек със сигурен отговор на този въпрос.
К. Божилов, LZ1FJ
1) През февр. 1952 г. се появява информация за първите радиолюбители с лични радиостанции: полк. Асен М. Маринчевски – LZ1ALK, Михаил Михайлов – LZ1MN, Димитър Петров – LZ1DP („Дедо Петър”), Андрей Николов – LZ1AN, Димитър Сибирски – LZ1DX, Никола Николов – LZ1LM, Спас Делистоянов – LZ1DW, Димитър Хаджийски – LZ1HI, Александър Торосян – LZ1NW, Пенчо Тосков – LZ1PT, Страшимир Костов – LZ1SR, Пею Пеев – LZ2PI, Тодор Диков – LZ2AC, Васил Терзиев – LZ2AX, Милко – LZ2PQ (вероятно Милко Мирочкин, тогава секретар на Радиоклуба в Бяла Слатина), неизв. – LZ2IA, Виктор Кръстев – LZ1VK. Малко по-късно се появяват още – Пеню Минчев – LZ1AV, Димитър Грозев – LZ1BZ, Рафаил Матев Савов – LZ1RD и др. Тези инициали се споменават в нашето списание „Радио”, някои от тези хора са състезатели, други – автори, подписали своите дописки и статии именно с тези инициали. За тези инициали идват QSL-картички и радиолюбителски дипломи.
2) Същевременно се твърди от небрежно подходили към този въпрос автори, че първите лични радиостанции са се появили през 1956 г. Това са все същите хора, но на някои от тях личните повиквателни знаци са вече други. Михаил Михайлов- LZ1MN става LZ1AH, Димитър Петров-LZ1DP вече е LZ1AF, Тодор Диков-LZ2AC е LZ1HA, Васил Терзиев-LZ2AX от 1956 г. получава знака LZ1AB, Рафаил М. Савов вече няма инициал. Този списък на променени през 1956 инициали не е пълен и окончателен.
Въпросът защо част от радиолюбителите в края на периода 1952 – 1956 г. променят своите повиквателни знаци засега не е изяснен.
Ето защо поставям този въпрос на по-широко обсъждане. Но нека да излагаме версиите и предположенията си само в случай, че не се появи човек със сигурен отговор на този въпрос.
К. Божилов, LZ1FJ