ЕДНА НЕЯСНА СТРАНИЦА ОТ ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРСКОТО РАДИОЛЮБИТЕЛСТВО

Историята на радиолюбителството в България.
lz1fj
Мнения: 212
Регистриран на: 19 авг 2008, 11:47
Местоположение: Sofia

ЕДНА НЕЯСНА СТРАНИЦА ОТ ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРСКОТО РАДИОЛЮБИТЕЛСТВО

Мнение от lz1fj » 23 ное 2015, 21:17

ЕДНА НЕЯСНА СТРАНИЦА ОТ ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРСКОТО РАДИОЛЮБИТЕЛСТВО

1) През февр. 1952 г. се появява информация за първите радиолюбители с лични радиостанции: полк. Асен М. Маринчевски – LZ1ALK, Михаил Михайлов – LZ1MN, Димитър Петров – LZ1DP („Дедо Петър”), Андрей Николов – LZ1AN, Димитър Сибирски – LZ1DX, Никола Николов – LZ1LM, Спас Делистоянов – LZ1DW, Димитър Хаджийски – LZ1HI, Александър Торосян – LZ1NW, Пенчо Тосков – LZ1PT, Страшимир Костов – LZ1SR, Пею Пеев – LZ2PI, Тодор Диков – LZ2AC, Васил Терзиев – LZ2AX, Милко – LZ2PQ (вероятно Милко Мирочкин, тогава секретар на Радиоклуба в Бяла Слатина), неизв. – LZ2IA, Виктор Кръстев – LZ1VK. Малко по-късно се появяват още – Пеню Минчев – LZ1AV, Димитър Грозев – LZ1BZ, Рафаил Матев Савов – LZ1RD и др. Тези инициали се споменават в нашето списание „Радио”, някои от тези хора са състезатели, други – автори, подписали своите дописки и статии именно с тези инициали. За тези инициали идват QSL-картички и радиолюбителски дипломи.

2) Същевременно се твърди от небрежно подходили към този въпрос автори, че първите лични радиостанции са се появили през 1956 г. Това са все същите хора, но на някои от тях личните повиквателни знаци са вече други. Михаил Михайлов- LZ1MN става LZ1AH, Димитър Петров-LZ1DP вече е LZ1AF, Тодор Диков-LZ2AC е LZ1HA, Васил Терзиев-LZ2AX от 1956 г. получава знака LZ1AB, Рафаил М. Савов вече няма инициал. Този списък на променени през 1956 инициали не е пълен и окончателен.

Въпросът защо част от радиолюбителите в края на периода 1952 – 1956 г. променят своите повиквателни знаци засега не е изяснен.

Ето защо поставям този въпрос на по-широко обсъждане. Но нека да излагаме версиите и предположенията си само в случай, че не се появи човек със сигурен отговор на този въпрос.
К. Божилов, LZ1FJ



LZ4ZD
Site Admin
Мнения: 391
Регистриран на: 30 авг 2006, 12:30
Местоположение: Шумен
Контакти:

Re: ЕДНА НЕЯСНА СТРАНИЦА ОТ ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРСКОТО РАДИОЛЮБИТЕЛСТВО

Мнение от LZ4ZD » 26 ное 2015, 13:37

Не съвсем по въпроса но ...
полк. Асен М. Маринчевски – LZ1ALK
Трибуквения инициал изключение някакво ли е или грешка в инициала?



LZ3NY
Site Admin
Мнения: 851
Регистриран на: 28 авг 2006, 19:04
Местоположение: Amsterdam, The Netherlands
Контакти:

Re: ЕДНА НЕЯСНА СТРАНИЦА ОТ ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРСКОТО РАДИОЛЮБИТЕЛСТВО

Мнение от LZ3NY » 26 ное 2015, 14:14

Не е грешка. Някакво изключение е.
Още в книжката-адресник ми бе направил впечатление.

73! Митко
LZ3NY


Value has a value only if its value is valued.

lz1ag
Мнения: 14
Регистриран на: 05 яну 2011, 21:44

Re: ЕДНА НЕЯСНА СТРАНИЦА ОТ ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРСКОТО РАДИОЛЮБИТЕЛСТВО

Мнение от lz1ag » 26 ное 2015, 15:54

През 1952 година в гр. Пазарзджик се проведе изпит за клас "С". Явихме се няколко момчета и успешно положихме изпитите по радиотехника, кодове и съкращения и радиотелеграфия. Не успяхме да вземем изпита по правилниците и конвенциите, защото просто нямахме от къде да ги прочетем. Председателят на комисията Димитър Костов LZ1DA обеща да ни изпрати материали и след 2-3 месеца се проведе поправителна сесия, на която успяхме да получим клас "С". По време на изпита заявихме желани инициали и когато получихме дипломите си в горният ъгъл беше написан съответния инициал. Така аз станах LZ1AG, но реално разрешение за строеж на радиолюбителска станция и съответно потвърден инициал получих през 1958 година. Не съм сигурен по силата на кой правилник се даваха инициали заедно със свидетелството за придобит клас, но мисля, че това беше един правилник с мека синя корица още от времето на НССТ. 73, Ангел.



lz1fj
Мнения: 212
Регистриран на: 19 авг 2008, 11:47
Местоположение: Sofia

Re: ЕДНА НЕЯСНА СТРАНИЦА ОТ ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРСКОТО РАДИОЛЮБИТЕЛСТВО

Мнение от lz1fj » 26 ное 2015, 18:51

1) Да благодарим на Ангел Несторов, LZ1AG. Написаното от него в значително прояснява нещата. Изглежда тогава някой и др. получил инициал по описания от Ангел начин, макар че не е имал разрешително от Мин. на съобщенията, не се е удържал и е правил реални връзки в ефира, но на това не се е обръщало особено внимание, тъй като все пак такъв радиолюбител е имал някакъв документ за предоставен инициал. Големите трудности са идвали по-скоро от почти непреодолимата липса на някои специфични части за радиопредавателите. Когато идва времето на официалните приемни комисии (1956 г.), някои радиолюбители по субективни съображения (някой иска по-приятно да му звучи на телеграфия, друг - да му напомня името на първата му любов, трети от суета - че инициалът му ще изглежда по-престижно, ако започва с буквата А, и т.н.) и след предварително одобрение от ДОСО, МВР и Мин. на съобщенията, избират новите си инициали. У мен се оформя извода, че тия промени не са следствие от някакво административно разпореждане (както мислех първоначално).

2) Неидеалният земен човек Асен М. Маринчевски, освен че е работел като радиотехник, е бил и деец на антинацистката Съпротива, и като нелегален радист е работел с позивната АЛК. Така избира и повиквателния знак на любителската си радиостанция - LZ1ALK. Тъй като е възможно да има и интерес на коя политическа партия е бил член, отговарям: на Българската комунистическа партия, по това време съюзница на Англия, САЩ, СССР и мн. др. страни от антихитлеристката коалиция.

LZ1FJ



Отговори